Стресна се и понечи да стане. В същия миг разбра, че е истина. Ето че бяха дошли. Полицаите се опитваха да избият предната врата на изоставената къща, прозорците се сриваха навътре, крещяха мъже, жените пищяха, бебето плачеше.
В гората бяха навлезли хора.
Руби все още спеше до него, обгърнала кръста му с тънката си ръка. Лион я разтърси, дръпна ципа на спалния чувал и скочи, а голите дъски на пода му се сториха грапави като шкурка, докато се обличаше. Другата двойка в стаята вече бе полуоблечена и тъпчеха оскъдните си вещи в раниците. Навън бе все още тъмно, ала стаята бе осветена от луната и фаровете на десетки автомобили.
— Ставай веднага — подкани я той, тъкмо когато някаква тухла разби прозореца. От улицата долитаха гласове. Мъже крещяха нещо за клошари, готвеха се за битка, настройваха се. — Идват.
Само че не идваха.
Беше много по-зле.
От долния етаж се разнесе тропот, забиваха пирони в дървенията. Вътре в къщата се надигнаха гневни гласове, псувни, заплахи и викове от страх. Лион отиде до прозореца и забеляза обемисти сенки да пренасят дървени греди към къщата.
— Копелетата гадни — извика. — Искат да ни запечатат вътре.
Знаеше, че някой ден полицията ще пристигне, но все си представяше, че ще ги изритат на улицата. Много пъти си бе представял, че последната битка за изоставената къща ще бъде нещо като забележителна обсада — Лион ще бъде рамо до рамо с ветераните от парижките барикади и ще се впусне в ръкопашен бой с наетите главорези и момчетата в сини униформи. Щяха да се сражават за всяка стая — също като в битката за Сталинград. Сега му предстоеше да направи избор дали да остане в изоставената къща със заковани прозорци и врати, докато собственикът прецени, че са си получили заслуженото, или просто да хукне да се спасява. Ако беше сам, щеше да е различно. Само че той не можеше да позволи нещо да се случи на Руби.
Стисна я за ръката и двамата изскочиха през вратата на спалнята и се облякоха набързо. На най-горното стъпало на стълбите забеляза дългите й бели крака, осветени от луната, и си пое дълбоко дъх. Спря я, за да й даде възможност да си нахлузи роклята. Дори вдигна ципа и пръстите му докоснаха плешките й. Ръцете му трепереха. Тя го погали, за да му даде кураж, и се усмихна. Ръката й бе хладна и спокойна.
На долния етаж местеха нещо тежко, чуваха се и ударите на чукове. Повечето от прозорците долу бяха вече заковани и през пролуките се процеждаше светлина. Входната врата бе наполовина отворена и от двете страни напираха тела и се бореха за надмощие. Лион и Руби се отправиха в обратната посока, към задната част на къщата, където полицаите бяха започнали да заковават кухненската врата.
Лион ги прокле и се хвърли към нея, блъсна я първо с рамо и гредата отхвърча, попадайки право в лицето на един от приставите. След това двамата изскочиха в градината, за да потънат в нощта, спънаха се в някакво стъпало, зад тях се разнесоха ругатни и някой запокити нещо тежко, може би чук, но то профуча покрай главите им и тупна в тревата. Никой не хукна да ги преследва, но Лион й помогна да прескочи десетина огради, преди да спре и да се просне на грижливо поддържана поляна, за да си поеме дъх край декоративно езерце и градинско джудже, стиснало въдица. Гласовете и ударите с чук все още се чуваха в далечината. Той потръпна. Няма нищо лошо в това да живееш в изоставена къща, когато си млад и си още сам. Ами по-късно? Какво става, когато си намериш половинката?
— Извинявай — започна той. — Не очаквах да дойдат тази вечер.
— Сега вече наистина си бездомник — отбеляза Руби и той се разсмя, притисна устни в нейните, а росата намокри коленете му, тя също се разсмя, пръстите му галеха красивото й лице. Беше луд по нея, дишаше заради нея, защото тя бе всичко, което някога бе искал.
До първия влак на метрото все още имаше часове.
Двамата се хванаха за ръце и поеха на запад по Марилебън Роуд. Ранобудните птички в Риджънтс Парк от дясната им страна вече пееха, небето започваше да изсветлява. Щеше да я изпрати до тях. Така бе намислил и не бе нужно да й обяснява. Лион искаше да е сигурен, че се е прибрала. Че си е у дома на сигурно място. Жива и здрава.
Прииска му се да разполага с някакви пари, за да отидат на хотел. Нямаше ли да е страхотно, ако разполагаше с пари за хотел, ако можеха да се гушнат в леглото и да останат там целия ден? Щяха да се целуват, да се притискат, да се чукат, докато силите ги напуснат. Нямаше ли да е страхотно, ако поне веднъж разполагаше с малко пари. Но щом не можеше да си легне с нея, поне можеше да я изпрати до тях.