И тъкмо тогава форд „Кортина“, пълен с момчета, спря до тях точно след огромния купол на „Мадам Тюсо“. Лион ги изгледа с неприязън. Бяха от онзи тип момчета, които бяха винаги готови да го сритат.
— Миличка, какво ще кажеш да те закараме?
— Накъде си тръгнала, миличка? Към Актън ли? Или към Ийлинг? Да не би да е Грийнфорд?
Руби погледна Лион извинително. Грийнфорд, точно така. Връщаше се в Грийнфорд към всекидневието си.
Сториха му се много познати — с тениски с къси ръкави, под които се подаваха бледи месести бицепси, косите им бяха щръкнали уж като на Род Стюарт, а късите кожени якета изглеждаха един размер по-малки. Но пък не бяха много пияни. А Лион не можеше да отрече, че са в нейната посока. Не можеше да каже нищо.
— Всичко е наред — успокои го Руби и докосна ръката му. Стори му се малко тъжна и много уморена. — Няма да ми направят нищо. Просто ще ме откарат до нас и ще ми поискат телефона. Аз ще им дам фалшив. Нали така, миличък?
Той кимна, защото не посмя да каже и дума.
Слънцето надникна над купола на „Мадам Тюсо“. След бурята предишната вечер бе изненадващо да види ярката светлина на августовския ден, да си спомни, че все още е лято. Слънчевите лъчи играеха по новата руса коса на Лион. Тя я докосна — горда от постижението си, и той не се сдържа и се усмихна. За пръв път в живота си имаше чувството, че изглежда добре. Може би дори повече от просто добре.
— И така — престраши се. — Извинявай за… нали знаеш. За всичко.
— Не се извинявай, беше забавно — отвърна тя. В нея имаше искреност и топлота, помисли си Лион. Беше красива, беше мъжко момиче, но тъкмо искреността и топлотата го бяха привлекли. Руби се засмя и Лион си помисли — да, красавиците. За тях всичко е лесно. — Беше различно — усмихна се.
Момчетата чакаха търпеливо в колата.
— И на мен ми беше приятно — обади се Лион. Не можеше да обясни какво означава тази нощ за него — как бе хлътнал по нея, ами музиката, ами сексът! Не можеше да го изрази с думи. За пръв път в живота си не намираше думи.
— Освен това си добър танцьор — отбеляза тя.
— Я стига — възпротиви се той.
— Разбира се — настоя Руби. — Просто трябва да… не знам. Да се отпуснеш малко.
В следващия момент небето се изпълни със звуци и отначало му се стори, че приижда нова буря, но шумът бе по-силен от всичко, което Лион бе чувал, по-оглушителен от буря и ставаше все по-натрапчив, докато се оказа над тях и той вдигна глава, за да види новия самолет, конкорд, също като гигантска бяла птица, само на една година, източен като ракета, блестящ в бяло и златно на утринните лъчи, как се спуска и се готви за кацане на запад от града, недалече от нейния дом. Беше красива гледка.
Когато извърна поглед назад, фордът „Кортина“ потегляше, а Руби му махаше от задния прозорец. Той също й махна, убеден, че й бе казал истината в спалния чувал, докато бе разгорещен, а думите обикновено имаха значение само в момента. Лион я обичаше.
Обичаше я истински, не бе просто заради секса. Обичаше я, макар да не я познаваше. Как стана така? Как бе възможно да обичаш някого, когото дори не познаваш?
Беше на двайсет години и всичко бе лесно.
13.
— Трябва да го напуснеш — настоя Рей.
Това не беше в негов стил. Той винаги се държеше леко безразлично и дръпнато. Трите години в „Пейпър“ го бяха научили, че няма друг начин. Можеше да си готин единствено ако не ти пука, но също така си готин и когато ти пука. Този път обаче нещата бяха различни. С нея не можеше да се прави на безразличен и дръпнат.
— Противният ти съпруг — продължи той. — Господин Любовни мускули.
Тя се засмя любезно и Рей разбра, че е безсмислено да настоява. Къде щеше да отиде тя? След няколко часа той оставаше без работа. Видя се през нейните очи — тъпо хлапе, което все още живее при родителите си, замаяно след една нощ хубав секс. Никой не се отказва просто така от живота, който му бе осигурен. Дори на Рей му беше ясно.
Тя погледна към просветлялото небе и се усмихна.
— Все едно че снощи не е имало буря, нали? — рече тя.
Седяха в колата в Хайд Парк, близо до мястото, където езерото Сърпънтин се среща с Лонг Уотър. Слънцето надничаше през високите дървета и обсипваше водите с разтопено злато. В далечния край на Сърпънтин имаше малък дървен кей със скупчени наоколо лодки в синьо и бяло.