В това отношение отчетите на Харлан бяха самото съвършенство.
След задължителния отчет в края на втората седмица Асистент-Компютър Финдж покани Харлан в кабинета си.
— Наблюдател, поздравявам ви за логическата стройност и яснота в отчетите ви — каза той сухо и студено. — Но какво всъщност мислите вие самият по тези въпроси?
Харлан потърси убежище в непроницаемото изражение, което придоби лицето му, изражение, сякаш с мъка издялано от дървото на родния му 95-и Век.
— Изобщо не мисля по тях — отсече той.
— Хайде, хайде. Вие сте от 95-ия, а и двамата отлично знаем какво означава това. Несъмнено нашето Столетие ви дразни.
— Нима нещо в отчетите ми ви е навело на подобна мисъл? — вдигна рамене Харлан.
Въпросът бе едва ли не безочлив и Финдж го посрещна с нервно барабанене на късите си пръсти върху бюрото.
— Моля отговорете на въпроса ми все пак! — настоя той.
— От гледна точка на Социологията това Столетие в много отношения достига до ексцесии — отвърна Харлан. — Трите последни Промени в Реалността поставиха ударение именно върху тези особености на Столетието. Предполагам, че все някога нередностите ще трябва да се отстранят. Крайностите никога не водят до нещо добро.
— Значи, вие сте си направили труда да изучите миналите Реалности на Столетието?
— Аз съм Наблюдател и съм длъжен да знам всички факти, които се отнасят до поверения ми обект.
Харлан лавираше. Разбира се, той действително имаше правото и дори задължението да се запознае с тези факти. Финдж вероятно знаеше това. Всяко Столетие периодически се разтърсваше от Промените в Реалността. Наблюденията, колкото и детайлни да бяха, не можеха да запазят значението си по-дълго време, а се нуждаеха от допълнителна проверка. Ето защо всички Столетия, принадлежащи към Вечността, непрекъснато бяха обект на Наблюдения. А за да наблюдаваш правилно, трябва да можеш да представиш не само фактите от текущата Реалност, но също така и да установиш тяхната връзка с фактите от предишни Реалности. И въпреки всичко за Харлан изглеждаше очевидно, че това проучване на съкровените му мисли не бе продиктувано само от личната неприязън на Финдж към него. Финдж изглеждаше някак твърде определено враждебен.
Друг път пък Финдж, нахълтал внезапно в малкия кабинет на Харлан, за да донесе новините, каза:
— Отчетите ви правят много добро впечатление в Съвета на Времето.
Харлан се поколеба, след това промърмори:
— Благодаря.
— В Съвета са единодушни, че вие проявявате необикновена проницателност.
— Правя всичко по силите си.
Изведнъж Финдж запита:
— Срещали ли сте се някога със Старши Компютър Туисъл?
— Компютър Туисъл? — очите на Харлан широко се разтвориха. — Не, сър. Защо?
— Изглежда, че той особено много се интересува от вашите отчети.
Кръглите бузи на Финдж се спуснаха намусено и той промени темата.
— А на мен ми се струва, че вие сте си изработили собствена философия, свое виждане на историята.
Тези думи се оказаха голямо изкушение за Харлан. Тщеславие и предпазливост се пребориха и първото победи.
— Учил съм праистория, сър.
— Праистория? В училище?
— Не съвсем, Компютър. Сам. Това е мое… хоби. Сякаш гледам история неподвижно застинала, замразена. Тази история може да се изучи най-подробно за разлика от Столетията на Вечността, които непрекъснато се менят.
Харлан се поразпали от завладелите го мисли.
— Все едно че взимаш филмокнига и старателно разучаваш всеки кадър. Виждат се ред детайли, които неминуемо бихме пропуснали, ако филмът се прожектираше просто за забавление. Мисля, че това мое хоби много ми помага в конкретните ми задачи.
Финдж се вгледа в него с удивление, поразтвори малките си очи и без дума да отрони, излезе.
Оттогава той периодически захващаше разговор за праисторията, но неохотните коментарии на Харлан изслушваше със съвършено безстрастно изражение на пълничкото си лице.
Харлан се чудеше дали да съжалява за това, че се изкуши да се похвали пред Финдж, или пък да го разглежда като възможност за едно по-бързо повишение.
Той се спря на първата алтернатива, когато един ден, като се разминаваше с него в коридор номер 1, Финдж рязко запита, така че всички околни да чуят:
— Велико Време, Харлан, никога ли не се усмихвате?
Откритието, че Финдж го мразеше, бе голям удар за Харлан. След този случай той сам започна да изпитва към Финдж нещо като отвращение.
Три месеца усилен труд в 482-ия Век бяха достатъчни, за да се изучат основно всичките му особености. Ето защо Харлан не се учуди, когато внезапно бе спешно извикан в кабинета на Финдж. Очакваше ново назначение. Окончателният му доклад бе готов от няколко дни. В 482-ия съществуваше стремеж за увеличаване износа на целулозни тъкани в обезлесените Столетия, например в 1174-ия Век, но съвсем не им се нравеха насрещните предложения за доставка на пушена риба. И така, Харлан бе изработил дълъг списък от подобни старателно систематизирани и анализирани точки.