— Да? — рече Адри и подозрителният й поглед я измери от главата до петите.
Синдер, чиновничката от двореца, се поклони.
— Добро утро. У дома ли е Лин Адри-джи?
— Аз съм Лин Адри.
— Приятно ми е. Простете за безпокойството в този ранен час — каза Синдер и подхвана заучената си реч. — Аз съм от комитета по планирането на императорската сватба. Доколкото разбирам, на вас са ви обещани две покани за бракосъчетанието между Негово Императорско Величество, император Каито, и Нейно Лунно Величество, кралица Левана. Тъй като вие сте едни от най-изтъкнатите ни гости от града, за мен е чест лично да ви поднеса поканите за тазвечерната церемония.
И тя подаде два хартиени листа — в действителност бяха изрезки от салфетки, но в очите на Адри това бяха два изящни плика от ръчно направена хартия.
Или поне Синдер се надяваше, че Адри ги вижда така. Промяната на възприемането на неодушевени предмети за Синдер не се простираше по-надалеч от промяната на собствената й изкуствена ръка, но тя не беше много сигурна дали това се броеше.
Адри се намръщи, когато видя салфетките, но на лицето й бързо се появи търпелива усмивка. Логично, защото тя си мислеше, че говори с човек от двореца.
— Сигурно е станала грешка — каза Адри. — Получихме поканите още миналата седмица.
Синдер се направи на изненадана и дръпна салфетките.
— Колко странно. Имате ли нещо против да ми покажете тези покани? Просто да се уверя, че не е станало някое объркване?
Усмивката на Адри се поопъна, но тя се отмести настрани и покани Синдер в апартамента.
— Разбира се, заповядайте. Да ви предложа чай?
— Не, благодаря. Само ще изясним това объркване и повече няма да ви отнемам от времето. — И тя последва Адри в дневната.
— Трябва да ви се извиня за жегата — поде Адри, грабна едно ветрило от малката масичка и го разтвори току пред лицето си. — Става една седмица вече, откакто климатикът не работи, а хората от поддръжката тук са напълно некомпетентни. Преди си имах прислужница, която помагаше за такива неща, киборг, който съпругът ми осинови, но… както и да е. Прав й път!
Синдер се наежи. Прислужница? Но тя подмина коментара и обходи с поглед стаята. Не се беше променила много, като не броим предметите, изложени на показ върху холографската камина. Вещите, които някога бяха заемали централно място — гравираните плочки за наградите на Лин Гаран и менящите се дигитални фотографии на Пърл и Пеони, — сега бяха натикани в далечния край на полицата на камината. А в центъра й седеше красиво порцеланово гърне, изрисувано с розови и бели божури8, чиято основа беше от махагон с дърворезба.
Синдер пое дъх, а тялото й застана съвършено неподвижно.
Това не беше гърне. Беше урна. Урна за праха на мъртвец.
Устата й пресъхна. Тя чу тихите стъпки на Адри в дневната, но погледът й беше закован върху тази урна и онова нещо, онова момиче, което беше вътре.
Краката й сами тръгнаха и тя приближи камината и останките на Пеони. Погребението й беше минало без Синдер. Адри и Пърл бяха плакали. Сигурно бяха поканили всички от класа на Пеони, всички съседи от блока, всички далечни роднини, които даже не я познаваха и които са се подразнили, че е трябвало да изпратят задължителните съболезнователни картички и цветя.
Погребението беше минало без Синдер.
— Дъщеря ми — обади се Адри.
Синдер ахна и се отдръпна. Не беше и разбрала, че пръстите й леко бяха докоснали едното от нарисуваните цветя, докато Адри не проговори.
— Отиде си съвсем скоро. Летумозис — продължи Адри, сякаш Синдер беше я попитала. — Беше само на четиринадесет. — В гласа й имаше тъга, истинска тъга. Това може би беше единственото нещо, което някога ги беше свързвало.
— Съжалявам — прошепна Синдер, като се благодареше, че в унеса й някакъв инстинкт бе поддържал обаянието й. Тя се помъчи да се съсредоточи, преди очите й да са започнали да се опитват да произведат сълзи. Нямаше да успеят — Синдер не можеше да плаче, но от усилието понякога я връхлиташе главоболие, което продължаваше часове наред, а сега не му беше времето да скърби. Чакаше я сватба, която трябваше да спре.
— Вие имате ли деца? — попита Адри.
— Ами… не. Нямам — отвърна Синдер, като не знаеше дали чиновничката от двореца, за която се представяше, има деца.