Трън заопипва пода с пръчката си, докато се удари в нещо твърдо, и се отпусна на стола. Той подпря пръчката отстрани и намести леда на лицето си.
— Ето.
Трън подаде свободната си ръка и остана доволен, когато мъжът сложи там студената, запотена и хлъзгава чаша. Той първо подуши. Напитката слабо миришеше на лимони. Трън сръбна малко и откри, че беше студена, пенеста, тръпчива и вкусна. Липсата на неочаквана топлина предполагаше, че е безалкохолна.
— Тамр хинди — обясни Джамал. — Сок от тамаринд7. Любимото ми нещо в търговските градове.
— Благодаря ти — Трън отпи по-голяма глътка, а бузите му се свиха от киселото.
— Винаги ли си бил такъв комарджия? — попита Джамал.
— Може да се каже, че обичам предизвикателствата. Трябва да се науча да оцелявам? Хайде на меден месец в пустинята. Изгубил съм си зрението? Да поиграем на карти. Освен това щях и да спечеля, ако онзи тип не се беше засегнал така.
На Трън му се стори, че чу сподавен смях, но после Джамал шумно сръбна от напитката си.
— Ти през цялото време си бил там, така ли? Гледал си как компаньонката на онзи ми съдира кожата от гърба и не си се обадил дори?
— Щом някой слепец иска да си изгуби главата в самоубийствена игра на покер, аз защо трябва да го спирам?
— Уважавам това схващане.
— Любопитен съм защо не беше довел с теб и твоето момиче. Тя щеше да ти бъде ценно предимство.
— Оставих я да си почива. — Трън нагласи леда на лицето си. — Да не говорим, че никога досега не е играла роял, а докато й обясня всичките правила и уловки…
— А и на нея сигурно нямаше да й хареса, че искаш дроида за себе си, а?
— О, не, не. Не съм го искал за себе си — Трън избухна в смях. — Беше за подарък. — Умълчаха се и Трън беше сигурен, че вижда скептицизма в очите на Джамал, макар че хич нямаше представа как точно изглежда Джамал. — Компаньонката беше за един андроид… за космически кораб… за моя приятелка. Сложно е.
— Винаги е така. — Джамал чукна чашата му със своята. — Но те разбирам. Слагаш ръка на компаньонката и така отвличаш вниманието на всички от истинската печалба на горния етаж. Приличаш ми на онзи тип мъже — закрилници.
Нещо в тона на Джамал събуди инстинкта на Трън.
— Да, късметлия съм си.
— Наистина си късметлия. Момиче като това не пада всеки ден от небето.
Усмивката на Трън остана още миг на лицето му, а после той пресуши остатъка от напитката. Носът му се набърчи.
— Като отворихме дума за госпожа Смит, по-добре да се връщам при нея. Обещах да й занеса малко храна, а после съвсем се отнесох… нали знаеш как става.
— На твое място нямаше да бързам толкова — рече Джамал. — Преди няколко часа я видях с Джина. Стори ми се, че дамите са тръгнали някъде да похапнат.
Усмивката замръзна на лицето на Трън и сега той вече знаеше със сигурност, че нещо не беше наред. Крес да напусне хотела, без да му се обади? Едва ли.
Но защо му е на Джамал да го лъже?
— Ами, добре тогава — каза Трън и прикри тревогата си. След това сложи празната чаша на земята, като я мушна под стола, че да не се спъне после в нея. — На Крес ще й дойде добре малко… женска компания. А случайно да ти казаха къде отиват?
— Не, но по улицата е пълно с местенца за хапване. Защо питаш? Да не се боиш, че може да избяга без теб?
Трън изсумтя, но дори на него му се стори пресилено.
— Не. Това ще й се отрази добре. Да си намери приятели… Да хапне на приказка.
— Да опита всичко, което Земята би могла да й предложи?
Изражението му сигурно е било страшно смешно, защото Джамал се разсмя рязко и шумно.
— Знаех си, че няма да се изненадаш — обясни той. — Куенде си мислеше, че не знаеш, че момичето е лунитянка, но аз се досетих, че си наясно. Правиш ми впечатление на мъж, който има изострено чувство за стойностните неща. Особено когато те видях да се пазариш за компаньонката долу. Макар да си сляп, явно имаш безпогрешен вкус за жените.
— Съвсем вярно — измърмори Трън, като се мъчеше да разбере накъде отива разговорът. Чувство за стойностни неща? Безпогрешен вкус? Какви ги дрънкаше този?
— Е, разкажи ми как я намери. Било е на лунния сателит, дотук и сам се досетих, но как се забърка с нея? В космоса ли я откри, или тук долу в пустинята? Сигурно е било в космоса. Нали сред останките имаше и кораб.
— Ами… дълга история.