— Поправка. Верахтен. Ние не сме просто родени, ние сме избрани. — Одил посочи към мъртвия си баща. — Той никога не е бил. Когато брат му беше убит по време на войната, Анзел ме избра! — Сега тя гледаше към него. — Чудехме се какво ли сте открили в Ленинград.
— Наистина ли искате да разберете?
— Едно име — отвърна жената. — Едно име от хаотичния период в доскорошната история. Ворошини. Но едва ли има някакво значение, че знаете. Няма нещо, което да кажете, няма обвинение, което можете да направите и което Верахтенови да не могат да отрекат.
— Вие не знаете…
— Знаем достатъчно, нали — каза Одил, поглеждайки към мъжа с пистолета.
— Знаем достатъчно — повтори убиецът. — Изтървах те в Ленинград, но не изтървах жената, Кронеша, нали? Ако се сещаш какво имам предвид.
— Ти! — Талеников тръгна напред; мъжът издърпа ударника на пистолета с палеца.
Василий спря, тялото и главата го боляха. Той щеше да ги избие, но за до го постигне, трябваше да се самоконтролира. Какъв шок. Лодзия. Моята Лодзия… помогни ми…
Той погледна към Одил Верахтен и заговори тихо, бавно, поставяйки върху всяка дума равно ударение.
— Пер ностро… сирколо!
Усмивката изчезна от устните й, бялата й кожа стана още по-бледа.
— Това също принадлежи на миналото. На примитивните хора, които дори не са знаели какво приказват. Трябваше да се сетим, че може да си го научил.
— Вярвате ли в това? Мислите, че те не са знаели какво казват?
— Да.
Сега или никога. Той направи една крачка към жената. Пистолетът на убиеца се насочи, само на няколко метра от него, насочен директно към черепа му.
— Тогава защо говорят за пастирчето?
Той направи още една крачка; убиецът пое дълбоко дъх, дочу свистенето в ноздрите му — прелюдия преди огъня — спусъкът беше натиснат.
— Спри! — кресна жената.
Изстрелът проехтя в момента, в който Василий се хвърли свит на кълбо. Одил Верахтен беше вдигнала ръка, за да предотврати изстрела, и в този момент Талеников скочи, очите, съзнанието и тялото му бяха се концентрирали в един-единствен предмет. Пистолетът, цевта на пистолета.
Той я хвана, пръстите му сграбиха топлия метал, ръката и китката се завъртяха обратно на часовниковата стрелка, натискайки надолу, за да нанесе най-голямата болка. Той заби дясната си ръка — пръстите бяха свити в юмрук — в стомаха на мъжа, разкъсвайки мускулите му, усещайки как гръдният му кош се свива. Удари с всичката си сила; убиецът извика и падна.
Василий се изви и скочи към Одил. В краткия миг на насилието тя се беше поколебала, сега действаше с точност, ръката й беше под кожената наметка, измъквайки някакъв пистолет. Талеников скочи към тази ръка, към този пистолет, блъскайки я на пода на параклиса, коляното му се заби в нейните гърди. Притисна дръжката на собствения й пистолет върху гърлото й.
— Този път няма да има грешки — каза той. — Няма да има глътнати капсули.
— Ти ще бъдеш убит! — прошепна тя.
— Може би — съгласи се Василий. — Но и ти ще дойдеш с мен, а аз знам, че не искаш това. Впрочем, сгреших! Ти не си някой от войниците; избраните не отнемат сами своя живот.
— Аз съм единствената, която може да спаси твоя живот. — Тя се задушаваше под натиска на стоманата, но продължи: — Пастирчето… Къде? Как?
— Търсиш информация? Добре! Аз също.
Талеников отдръпна пистолета от гърлото й; натискайки с лявата си ръка на същото място, с пръстите на дясната бръкна в устата й, притискайки езика, опипвайки меката тъкан под него. Тя се изкашля отново, само лиги и слюнка се стекоха по брадичката й. В устата й нямаше смъртоносни таблетки. Той беше прав; избраните не се самоубиваха. После отдръпна наметалото и прокара ръката си по цялото й тяло, обръщайки я върху пода, претърсвайки също и гърба й, обърна я обратно отново и претърси с ръка между краката й от глезените догоре, търсейки пистолет или нож. Нямаше нищо.
— Ставай! — заповяда й той.
Тя само се надигна, коленете й бяха под нея, държеше с две ръце врата си.
— Трябва да ми кажеш! — прошепна тя. — Знаеш, че не можеш да се измъкнеш оттук. Не ставай глупак, руснако! Спаси живота си! Какво знаеш за пастирчето?
— Какво ми предлагаш, за да ти кажа?
— Какво имаш предвид?
— Какво искат Матарезе?
Жената спря.
— Ред.
— Чрез хаоса?