Поръча си закуска на една несловоохотлива сервитьорка от източен Лондон и разтвори вестника. Откри това, което търсеше в една малка колонка в горната лява секция на първа страница.
„Наследницата на Верахтен мъртва
Есен. Одил Верахтен, дъщеря на Валтер и внучка на Анзел Верахтен, основател на заводите Верахтен, е била намерена мъртва в апартамента й на Вердерщрасе снощи, в резултат на силен сърдечен удар. В продължение на десетилетие фройлайн Верахтен държеше юздите на различните компании под ръководството на своя баща, който се беше оттеглил от активно участие в управлението през последните няколко години. И двамата родители се бяха усамотили в своето имение в Щаадвалд, като не бяха на разположение, за да направят коментар. Погребението ще се състои в семейно обкръжение, в тяхното имение. Фирмата ще излезе със свое изявление в най-скоро време, но такова няма да има от страна на Валтер Верахтен, който според някои източници е сериозно болен.
Одил Верахтен беше едно драматично привлекателно допълнение към заседателните зали на града, сред не особено ефективните директори. Тя беше твърде жизнена и през по-младите си години беше регистрирала странни случаи на ексхибиционизъм, което влизаше в разрез с поведението на бизнес ръководителите от Есен. Но никой не се съмняваше в нейните способности да управлява огромните заводи Верахтен.“
Погледът на Скофийлд бързо препусна по посмъртната биографична справка на починалата, описана от редактора като разглезена, самоуверена курва, която без съмнение спеше с всеки толкова често, макар и не с такова изящество, както проститутките от Сохо.
Точно под нея следваше и малка история, Брей започна да я чете и веднага разбра инстинктивно, че още един фрагмент от неясната истина беше разкрит.
„Смъртта на Верахтен тревожи Транс-ком
Ню Йорк, щата Ню Йорк
На «Уолстрийт», за всеобща изненада на всички, днес стана известно, че група от мениджърски консултанти на «Транс комюникейшън инкорпорейтид» ще отлети за Есен, Германия, за среща с директорите на заводите «Верахтен». Безвременната смърт на фройлайн Одил Верахтен, 47-годишна, и трайното оттегляне на нейния баща Валтер, на 76 години, остави компаниите на Верахтен без ръководен глас на върха. Това, което изненада добре информираните източници тук, беше размерът на холдинговите операции на «Транс-ком» във Верахтен. В законодателните лабиринти на Есен американските инвестиции често не се разследват, но не и когато тези операции надвишават двадесет процента. Според слуховете «Транс-ком» имат повече от петдесет процента участие, въпреки че щабквартирата на конгломерата в Бостън описа тези цифри като нелепи.“
Думите подскочиха от страницата към Скофийлд. Щабквартирата в Бостън!
… Дали не бяха разкрити два фрагмента от тяхната забулена истина? Джошуа Ейпълтън Четвърти беше сенатор от Масачузетс, фамилията Ейпълтън беше най-влиятелната политическа сила в щата. Те бяха епископските Кенеди, далеч по-сдържани в своите предизвикателства, но всяка част от тях беше също толкова влиятелна на националната сцена. Което беше присъщо на сцената на международните финанси.
Дали нямаше една ретроспекция на Ейпълтън да подскаже връзки — прикрити или други — с „Транс комюникейшън“? Това беше още нещо, което трябваше да бъде научено.
Телефонът на стената зад него иззвъня. Той погледна часовника си. Беше десет и десет; още седем минути и щеше да се обади на Саймъндс в щабквартирата на МИ-6. Той погледна към телефона ядосан като видя, че сервитьорката от източен Лондон се насочи към слушалката, по устните й се виждаше, как се опитваше да произнесе нещо. Надяваше се, че разговорът й няма да продължи дълго.
— Господин Хагейт? Има ли тук господин Б. Хагейт?
Въпросът беше извикан сърдито.
Брей замръзна. Б. Хагейт тук!
Агейт, Б.
Беоулф Агейт.
Дали Саймъндс не играеше някаква игра, демонстрирайки мъжествеността си? Дали англичанинът не беше решил да докаже висшите качества на техниките на проследяване на британското разузнаване? Дали проклетият глупак не беше толкова егоцентричен, та не можеше да се сдържи?