Господи, какъв глупак!
Скофийлд стана възможно най-незабележимо, държейки своя куфар. Отиде до телефона и заговори:
— Какво има?
— Добро утро, Беоулф Агейт — произнесе някакъв мъжки глас, като гласните бяха удължени, а съгласните — произнасяни остро, така че акцентът явно беше от Оксфорд. — Надяваме се, че сте си починал след трудното пътуване от Рим?
— Кой е на телефона?
— Името ми е без значение. Не ме познавате. Ние искаме просто да разберете. Открихме ви, винаги ще можем да ви открием. Но всичко това е толкова досадно. Мислим, че ще бъде далеч по-добре за всички засегнати, ако седнем и решим да споделим различията между нас. Може би ще откриете, че те не са толкова големи.
— Не се чувствам удобно с хора, които се опитват да ме убият.
— Трябва да ви поправя. Някои са се опитвали да ви убият, други са се опитвали да ви спасят.
— За какво? За някой сеанс с химическа терапия, за да разберете какво съм научил, какво съм направил?
— Това, което сте научил, е без значение, а и не можете да направите нищо. Ако вашите хора ви заловят, знаете какво можете да очаквате. Няма да има съд, няма да има публично изслушване; вие сте твърде опасен за твърде много хора. Вие си сътрудничите с врага, убихте един младеж в Рок Крий парк, за когото началниците мислят, че е офицер от разузнаването, и избягахте от страната. Вие сте предател. Ще бъдете екзекутиран при първа възможност. Можете ли да се усъмните в това след събитията на Небраска авеню? Ние можем да ви убием в мига, в който излезете от този ресторант, или още преди да излезете.
Брей се огледа наоколо, разглеждайки лицата по масите, търсейки неизбежния чифт очи, един поглед зад прегънатия вестник или над чашата кафе. Имаше няколко кандидати; не можеше да бъде сигурен. А без съмнение отвън в тълпите имаше и други невидими убийци. Той беше вкаран в капана; часовникът му показваше десет и единадесет. Още четири и той щеше да може да се обади на Саймъндс по непроследяваната линия. Но сега си имаше работа с професионалисти. Ако затвореше телефона и набереше номера, дали нямаше някой от тези на масите — безобидно ядящи нещо или пиещи кафе — да извади някакво достатъчно мощно оръжие и да го прикове към стената? А може би тези вътре бяха просто наемни убийци, които не желаеха да бъдат жертвани от Матарезе, също както техния елит? Трябваше да си спечели време и да поеме риска, наблюдавайки масите всяка секунда, подготвяйки се за мига, когато ще избяга с неочакван ход и с вероятното — за съжаление — жертване на невинни хора.
— Вие искате да се срещнем, а аз искам гаранция, че ще мога да се измъкна оттук.
— Имате я.
— Това, че го казвате, не е достатъчно. Посочете ми някой от вашите хора тук.
— Нека тогава така да направим нещата, Беоулф. Можем да те държим там, да се обадим в американското посолство и още преди да си мигнал с очи, те ще те обградят. Дори и да успееш да се измъкнеш през тях, ние ще те чакаме при външния кръг, както тук.
Часовникът му показваше десет и дванадесет. Три минути.
— Значи очевидно, вие не сте особено загрижени да се срещнете с мен.
Скофийлд слушаше, концентрацията му беше пълна. Той беше почти сигурен, че мъжът на телефона беше само посланик. Някой горе искаше Беоулф Агейт заловен, не и убит.
— Казах, че ще бъде по-добре за всички засегнати.
— Дайте ми едно лице! — прекъсна Брей. Гласът беше на посредник. — В противен случай се обадете на проклетото посолство. Ще поема своя риск. Давайте!
— Много добре — бързо пристигна отговорът. — Има един мъж с хлътнали бузи, облечен в сиво палто.
— Виждам го. — Брей го видя на пет маси по-навътре.
— Излез от ресторанта. Той ще стане и ще те последва. Той е твоята гаранция.
Десет и тринадесет. Две минути.
— Каква гаранция има той? Откъде да знам, че няма да го убиете заедно с мен?
— О, хайде, Скофийлд…
— Радвам се да чуя, че имате и друго име за мен. А вие как се казвате?
— Казах, това е без значение.
— Нищо не е без значение. — Брей спря. — Искам да знам името ти.
— Смит. Приеми го.
Десет и четиринадесет. Една минута. Време да започне.
— Трябва да си помисля. Освен това искам да довърша закуската си.
Внезапно той затвори телефона, премести дипломатическото си куфарче в дясната ръка и тръгна към простовато изглеждащия мъж пет маси по-навътре.