Брей наблюдаваше адвоката докато говореше. Голдмън беше роден преподавател — речта му привличаше като магнит, гласът му вибрираше от ентусиазъм.
— Разбирам какво казвате, но едно от вашите твърдения ме обърква. Казахте, че можете да назовете четири или пет други страни, в които „Транс-ком“ има силни инвестиции. Откъде знаете това?
— Не само аз го знам — сви рамене Голдмън. — Всеки може да ви го каже. Всичко, което човек трябва да направи, е да може да чете и да има малко въображение. Законите. Законите, господин Викъри. Законите на страната домакин.
— Законите?
— Те са единственото, което не може да бъде заобиколено, единствената протекция, която купувачите и продавачите имат. В международната финансова общност те заемат мястото на армиите. Всеки конгломерат трябва да се приспособи към законите на страната, в която поделенията му функционират. Днес същите тези закони често осигуряват поверителност; те са рамките, в които мултинационалните компании трябва да оперират. Разбира се, когато могат да ги подкупват и променят. И тъй като те правят това, те трябва и да търсят посредници, които да ги представят. Законно. Един бостънски адвокат, практикуващ в щата Масачузетс, няма да бъде много ценен в Хонконг или в Есен.
— Към какво ме насочвате? — попита Брей.
— Вие изучавате законовите фирми. — Голдмън се наведе напред отново. — Съпоставяте фирмите и тяхното местоположение с общото равнище на техните клиенти и услугите, с които те са най-популярни. Когато намерите такава, която е популярна с това, че преговаря за закупуването на ценни книжа и размяна, оглеждате се да видите какви компании от тази зона могат да са узрели за инвазия. — Преподавателят по право се наслаждаваше на себе си. — Наистина е толкова просто — продължи той — и е адски забавна игра. На летните семинари направо побърках няколко симпатяги, казвайки им точно къде финансистите на техните компании се насочват. Имам един малък индексиран файл — три карти от пет — където крия хитринките си.
Скофийлд заговори; той трябваше да знае.
— А какво ще ми кажете за „Транс-ком“? Откривали ли сте някога файл за нея?
— О, разбира се. Точно това имах предвид, когато ви споменах за другите страни.
— Кои са те?
Голдмън стана пред камината, намръщвайки се, докато се опитваше да си спомни.
— Да започнем със заводите „Верахтен“. Отвъдокеанските доклади на „Транс-ком“ включваха солидни суми, които трябваше да се изплатят на „Гемайнхоф-Заленгер“ от Есен. „Гемайнхоф“ беше прекият законов посредник към „Верахтен“. И те не се интересуваха от някакви операцийки за жълти стотинки; „Транс-ком“ трябва да са се насочили към някой голям дял от целия комплекс. Въпреки че признавам, дори аз не вярвах, че е толкова голям, колкото показваха слуховете. Вероятно те са верни.
— А кои са другите?
— Да видим… Япония. Киото. „Транс-ком“ използват фирмата на Айкава-Онмура… и още нещо. Мисля, че става въпрос за „Якашуби електроникс“.
— Те са доста големи, нали?
— „Панасоник“ не могат да се мерят с тях.
— А в Европа?
— Ами, ние знаем за „Верахтен“. — Голдмън присви устни. — Тогава, разбира се, идва ред на Амстердам; законовата фирма там е „Хайнаут & Санс“, което ме кара да мисля, че „Транс-ком“ купуват от „Недерландс текст стайлз“, която представлява един чадър за редица компании от Скандинавските страни до Лисабон. Оттук можем да отидем в Лион… — Адвокатът спря и поклати глава. — Не, това по-скоро е обвързано с Торино.
— Торино? — Брей се изправи напред.
— Да, те са твърде близки, интересите им са толкова взаимозаменяеми, че без съмнение основният собственик е някъде в Торино.