— Кой в Торино?
— Законовата фирма се казва „Аладино-е-Латона“, което може да означава само една компания, или компании. „Скози-Паравацини“.
Скофийлд замръзна.
— Те са картел, нали?
— Господи, да. Те — тя — със сигурност е. Цялата публичност получават „Анели“ и „Фиат“, но „Скози-Паравацини“ управлява Колизеума и всички лъвове в него. Като ги обединим с „Верахтен“ и „Недерландс текст стайлз“, ако хвърлим Якашуби, добавим Сингапур и Пърт, и още дузина имена в Англия, Испания и Южна Африка, за които споменах, мраморната булка от Бостън си събра цяла федерация.
— Звучите така, сякаш одобрявате това.
— Не, всъщност не го одобрявам. Не мисля, че някой може да го одобрява, когато толкова много икономическа власт е централизирана на едно място. Това е корупция на закона на Малтос; конкуренцията е фалшива. Но уважавам ръста на гения, когато неговите постижения са толкова явни и изненадващи. „Транс-ком“ беше една идея, развита в ума на един мъж. Никълъс Гидероне.
— Чувал съм за него. Един съвременен Карнеги или Рокфелер, нали?
— Повече. Много повече. Всички Гениин, Лукасовци, Блъдхорновци, децата чудо от Детройт и Уолстрийт, никой от тях не може да се мери с Гидероне. Той е последният от изчезващите гиганти, един наистина грациозен монарх на индустрията и финансите. Оказвани са му почести от повечето от най-мощните правителства на Запада, а също и немалко от Източния блок, включително и Москва.
— Москва?
— Разбира се — каза Голдмън, кимвайки с благодарност към жена си, която наливаше втори коктейл в чашите. — Никой не е направил повече, за да открие търговията между Изтока и Запада, отколкото Никълъс Гидероне. Всъщност, не мога да се сетя за някой, който да е направил толкова много за световната търговия изобщо. Сега той е над осемдесет години, но доколкото разбирам, все още е изпълнен с толкова оцет и урина, както когато е излязъл от Латинския квартал на Бостън.
— Той е от Бостън?
— Да, забележителна история. Дошъл е в тази страна като момче. Емигрантче на десет или единадесет години, без майка, пътувайки с почти неграмотния си баща на някакъв кораб. Предполагам, че можете да го наречете точната история за американската мечта.
Скофийлд неволно стисна облегалката на стола. Той усети напрежението в гърдите си, свиването в гърлото си.
— Откъде е дошъл този кораб?
— Италия — каза Голдмън, отпивайки от питието си. — Южният път. Сицилия или някой от островите.
Брей се страхуваше да зададе следващия въпрос.
— Случайно да знаете дали Никълъс Гидероне не е познавал някой член на семейство Ейпълтън?
Голдмън погледна над рамката на очилата си.
— Знам, също както и всички в Бостън. Бащата на Гидероне е работил за Ейпълтън, за дядото на сенатора в Ейпълтън хол. Точно старият Ейпълтън е забелязал таланта на момчето, дал му е подкрепата си, убедил е училищата да го приемат. В онези дни не е било толкова лесно, в началото на века. Богатите ирландци, които имаха по две тоалетни в къщите си, едва можеха да си позволят да имат второ дете, а и не бяха кой знае колко много. А едно италианско дете би било загубено. Парче загубено месо.
Думите на Брей изплуваха. Той сам трудно можеше да ги чуе.
— Това е бил Джошуа Ейпълтън Втори, нали?
— Да.
— Той е направил всичко за това… дете.
— Твърде много неща, нали? А и Ейпълтън са имали доста тревоги. Загубили са почти всичко по времето на пазарните колебания. Оцелели са на косъм. Сякаш старият Джошуа е видял някакво послание на някаква мистична стена.
— Какво имате предвид?
— Гидероне е успял да се отблагодари, като е изплатил всичко няколко хиляди пъти. Преди Ейпълтън да влезе в гроба, той е видял компаниите си отново на върха, видял ги е да печелят в сфери, за които никога не е мечтал; капиталът, който е изтичал от банките, притежавани от италианското хлапе, което той открил в една колиба.
— О, господи…
— Казах ви — подсмихна се Голдмън, — това е изключителна история. Тя трябва да се прочете.
— Ако знаете къде да търсите. И защо.
— Не ви разбрах?…
— Гидероне… — На Скофийлд му се струваше, че върви през въртящи се кълбета от мъгла, към някаква феерична светлина. Той облегна назад главата си и се загледа в тавана, към хвърлените от огъня танцуващи сенки. — Гидероне. Това е производно от италианската дума гида. Водач.