С тези думи се опита да повлияе на постоянния стрес, в резултат на продължителната злоупотреба с алкохола. Старицата прие неговото присъствие. Скофийлд отнесе сестрата в една малка съблекалня, завърза ръцете и краката й с ивици от разкъсания й найлонов комбинезон, запазвайки ластичното коланче, което прекара между зъбите й и завърза здраво за врата й. Той затвори вратата и се върна при госпожа Ейпълтън във всекидневната. Тя си беше наляла бренди; Брей погледна чашата със странна форма и гарафите, които бяха поставени на масите в стаята. Чашата беше толкова дебела, че не можеше да бъде счупена лесно, а кристалните гарафи бяха поставени така, че бяха на разстояние два до три метра една от други. Беше странна терапия за човек, който очевидно беше алкохолик.
— Страхувам се — изрече Скофийлд, спирайки при вратата, — че когато съзнанието се върне при вашата служителка, ще трябва да й изнеса една лекция за това как да крие огнестрелното оръжие. Тя е избрала странен начин, за да ви защитава, госпожо Ейпълтън.
— Много странен, младежо. — Старицата вдигна чашата си и внимателно седна в тапицираното кресло. — Но след като тя се опита и се провали толкова мизерно, защо не ми разкажете от какво се бе наложило да ме защитава? Защо дойдохте да се срещнете с мен?
— Може ли да седна?
— Където пожелаете.
Брей започна своя разказ.
— Както ви споменах, аз съм офицер от разузнаването, прикрепен към Държавния департамент. Преди няколко дни получихме доклад, който уличава вашия син — чрез баща му — във връзки с някаква организация в Европа, която от години е известна с участието си в международни престъпления.
— Какво? — Госпожа Ейпълтън се ухили. — Вие наистина сте много забавен.
— Простете ми, но в това няма нищо забавно.
— Какво ми говорите?
Скофийлд описа група мъже по подобие на Съвета на Матарезе, наблюдавайки старицата отблизо за знаци, които щяха да му подскажат, че тя е направила връзка. Той дори не беше сигурен, че успяваше да проникне през нейното замъглено съзнание; беше се опитал да засегне майката, не жената.
— Информацията от Европа беше изпратена и предадена като строго секретна. Доколкото ми е известно аз съм единственият човек във Вашингтон, който я е чел, а освен това съм убеден, че мога да я задържа. Вижте, госпожо Ейпълтън, мисля, че е много важно за тази страна това да не се отрази на сенатора…
— Младежо — прекъсна го старицата. — Нищо не може да се отрази на сенатора, не го ли знаете? Синът ми ще бъде президент на САЩ. Той ще бъде избран наесен. Всички казват така. Всички го искат.
— Значи не съм бил ясен, госпожо Ейпълтън. Докладът от Европа може да бъде опустошителен и аз имам нужда от малко информация. Преди синът ви да се насочи към държавната работа, доколко близко беше обвързан той с бизнеса на баща си? Пътуваше ли често до Европа с вашия съпруг? Кои бяха най-близките му приятели в Бостън? Това е ужасно важно. Хора, които само вие познавате, мъже и жени, които са идвали да се срещнат с него в Ейпълтън хол.
— Ейпълтън хол… на върха на Ейпълтън хил — прекъсна го старицата. С прегракнал глас се опитваше да пее с нещо като шепот, без да улучи тона. — С най-великата гледка към Бостън… И тя винаги ще бъде такава. Джошуа Първи е написал това преди повече от сто години. Не е много добро, но казват, че е съчинил музиката, докато е свирил на клавесина. Такъв е Джошуа — един клавесин. Такива сме всички ние. Наистина!
— Госпожо Ейпълтън, след като синът ви се завърна от Корейската война…
— Ние никога не говорим за тази война! — За миг очите на старицата се концентрираха и станаха враждебни. После облаците се върнаха. — Разбира се, когато синът ми стане президент, те няма да ме возят на количка както Роуз или мис Лилиан. Ще се появявам само в много специални случаи.
Тя спря и се изсмя тихо, един фееричен смях, с който се самоиронизираше.
— След няколко много специални сесии с доктора. — Тя спря отново и вдигна левия палец към устните си. — Вижте, младежо, трезвеността не е най-добрият ни приятел.
Скофийлд я наблюдаваше отблизо, натъжен от това, което виждаше. Под набръчканото лице някога е имало красиво лице, очите някога са били красиви и живи, не плуващи в мъртвите трапчинки, каквито бяха сега.