— О, господи…
— Съжалявам, докторе. Сенаторът е голям педант по отношение на тези неща. — Скофийлд извади рентгеновите снимки от пликовете. — Ако прегледате отново това, можете да повикате сестрата и да й дадете описанието. Тя ще може да напечата документа на някоя ваша бланка и аз просто ще изчезна оттук.
— Бих направил всичко за следващия президент на САЩ — каза зъболекарят, вземайки скъсените листи с рентгенови снимки и отправяйки се към телефона. — Кажете на Ейпълтън да намали данъците ни.
Той натисна бутона на апарата за вътрешна връзка.
— Моля те, вземи си тефтера.
— Имате ли нещо против? — Брей извади цигарите си.
— Да не сте луд? Ракът обича да има компания.
Сестрата влезе през вратата с молив и някакъв бележник в ръка.
— Как да започна? — попита лекарят, поглеждайки Скофийлд.
— Достатъчно е да напишете „На вниманието на заинтересованите“.
— Окей. — Зъболекарят погледна към сестрата. — Опазваме честността на правителството.
Той включи сканиращата лампа и вдигна двата листа с рентгеновите снимки пред стъклото.
— На вниманието на заинтересованите. Господин…
Лекарят спря, отново поглеждайки Брей.
— Какво е първото ви име?
— Достатъчно е да напишете Б. А.
— „Господин Б. А. Викъри от офиса на сенатор Ейпълтън във Вашингтон поиска и получи от мен два пакета с рентгенови снимки от единадесети ноември 1943 година за пациентите, идентифицирани като Джошуа Ейпълтън и… Джулиън Гидероне.“
Зъболекарят спря.
— Нещо друго?
— Едно описание, докторе. Точно това изисква HR 7485.
Зъболекарят въздъхна, цигарата увисна на устните му.
— „Въпросните идентични пакети включват…“ Един, два, три, четири… „дванадесет негатива“.
Докторът спря и се намръщи над половинките си очила.
— Знаете ли — каза той. — Чичо ми не е бил само примитивен, той е бил просто невнимателен.
— Какво имате предвид — попита Скофийлд, наблюдавайки внимателно зъболекаря.
— Десните и левите части липсват и на двете. Тази сутрин бързах толкова много, че не забелязах.
— Но това са листите, които ми дадохте сутринта…
— Разбира се, че са те; ето ги етикетите. Мисля, че аз лично работих върху долните и горните кучешки зъби. — Той подаде снимките на Скофийлд и се върна при сестрата. — Ще преведеш това, което казах, на английски и ще го напечаташ, нали? Ще го подпиша вън.
Той угаси цигарата си и протегна ръка.
— Приятно ми беше да се запознаем, господин Викъри. Наистина трябва да се връщам.
— Само още едно нещо, докторе. Ще имате ли нещо против, ако поставите инициалите на тези листи и напишете датата?
Брей раздели снимките и ги постави на рафта.
— Ни най-малко — каза зъболекарят.
Скофийлд шофира обратно до Салем. Имаше още много неща за изясняване, да бъдат взети нови решения така, както събитията ги оформеха, но цялостният му план беше вече готов. Той имаше мястото, от което щеше да започне. Времето, когато господин Б. А. Викъри трябваше да пристигне в „Риц Карлтън“, беше почти дошло, но не още.
Той беше се отбил по рано в Шопинг центъра в Салем, където беше купил малки червени етикетчета, почти идентични с онези, които бяха използвани преди повече от тридесет и пет години, беше намерил и някакъв магазин, в който продаваха пишещи машини, където напечата имената и датите, нащърбвайки етикетчетата леко, за да им придаде вид на стари и износени. И докато се връщаше към колата си, той се огледа наоколо по магазините и видя това, което се надяваше да види.
„КОПИРНИ УСЛУГИ НА МЯСТО
ПОКУПКИ, ПРОДАЖБИ И ОТДАВАНЕ ПОД НАЕМ НА ОБОРУДВАНЕ
ЕКСПЕРТНИ УСЛУГИ“
Беше на удобно място. Два входа от магазин за алкохол и три от един супермаркет. Щеше да се отбие там и да направи копия на своята сметка с подробностите, а след това щеше да си купи нещо за пиене и за ядене. Щеше да остане в стаята си дълго време; предстояха му телефонни обаждания. Щяха да му бъдат необходими между пет и седем часа. При това трябваше да бъдат проведени през един много точен маршрут, минаващ през Лисабон, и то точно навреме.