— Не знам какво сте направили.
— Със сигурност знаете. Имахме на разположение руснака почти четири дни. Монолозите му не бяха доброволни, но с помощта на химикалите думите излязоха. Вие сте разкрили модела на огромните компании, обвързани помежду си из целия свят; допуснали сте, че чрез тези компании ние финансираме огромни парични суми за терористичните групи навсякъде. Между другото, сте твърде прав. Съмнявам се дали има някаква ефективна група от фанатици някъде, която да не се е облагодетелствала от нас. Вие знаете всичко това, но не можете да го разберете. То е пред очите ви, но ви убягва.
— Пред очите ни?
— Думите са ваши. Руснакът ги използва, но те са ваши. Когато се намират под химична обработка, хората, говорещи различни езици, говорят на езика на своя източник… Парализа, господин Скофийлд. Правителствата трябва да бъдат парализирани. Нищо не може по-бързо или по-пълно да постигне това, отколкото страхотният глобален хаос, или това, което ние наричаме тероризъм.
— Хаос… — прошепна Брей; това беше думата, към която той продължаваше да се връща, без да знае защо. Хаос. Безцелното движение на тела в пространството…
— Да. Хаос! — повтори Гидероне, искрящите му очи представляваха два светещи черни камъка, отразяващи светлината на настолната лампа. — Когато хаосът е пълен, когато цивилните и военните власти станат импотентни, признавайки си, че не могат да унищожат хилядата изчезващи глутници с танкове и бойни глави, с тактически оръжия, тогава мъжете на разума ще заемат техните места. Тогава най-после ще свърши периодът на насилието и този свят ще може да заживее продуктивно.
— Под купчината ядрена пепел ли?
— Няма да има такива последици. Ние сме поели контрола; имаме наши хора там.
— Какво говорите?
— Правителствата, господин Скофийлд! — кресна Гидероне, очите му ръсеха огън. — Правителствата са вече износени! На тях повече не може да им бъде позволено да функционират, както са функционирали през цялата си история. Или ако бъдат оставени, тази планета няма да доживее следващия век. Правителствата, такива каквито ги познаваме, повече не са способни да съществуват. Те трябва да бъдат заменени.
— От кого? С какво?
Гласът на стареца омекна; той стана приглушен, хипнотичен.
— От нова порода крале философи, ако искате. Хора, които разбират какво представлява този свят, които измерват неговия потенциал от гледна точка на ресурсите, технологията и производителността, които не преценяват способността на човека по цвета на кожата му или наследството, което оставя на своите наследници, или на какви идоли се прекланя. Които ще мислят единствено за неговия пълен производителен потенциал като човешко същество. И неговия принос към пазарите.
— Господи — промърмори Брей. — Вие говорите за конгломератите.
— Това обижда ли ви?
— Нямаше да ме обижда, ако притежавах такъв.
— Много добре.
Гидероне се разсмя със смях, който напомняше воя на чакалите; внезапно смехът секна.
— Но това е една ограничена гледна точка. Сред нас има такива, които смятат, че единствено вие сред всички хора ще разберете. Вие сте видял пълната безпомощност; преживял сте я.
— По избор.
— Много, много добре. Но това предполага, че в нашата структура няма избор. Това не е вярно. Човек е свободен да развива своя пълен потенциал; колкото по-голяма е производителността му, толкова по-голяма е свободата и възнаграждението, което получава.
— Да предположим, че той не иска да бъде производителен, както вие го определяте.
— Тогава очевидно ще има по-малко възнаграждение за по-малкия принос.
— Но кой определя това?
— Подготвените екипи от управленски персонал, които ще използват всичката технология, създадена в модерната индустрия…
— Струва ми се, че не е лоша идеята да се срещна с тях.
— Не си губете времето за сарказъм. Такива екипи работят ежедневно навсякъде по целия свят. Международните компании не са в бизнеса, за да губят пари или да пропиляват печалбите си. Системата работи. Доказваме го всеки ден. Това ново общество ще функционира в рамките на една конкурентна, нямаща нищо общо с насилието структура. Правителствата повече не могат да гарантират това; всички те са поели курса към ядрено унищожение. Но „Крайслер корпорейшън“ не обявява война на „Фолксваген“; да сте виждали самолети в небесата, които да се опитат да изтрият от лицето на земята предприятията и целите градове, които израстват покрай тях? Новият свят ще бъде отдаден на пазарите, на развиването на ресурсите и технологията, които ще осигурят продуктивното оцеляване на човечеството. Няма друг път. Мултинационалното общество е доказателство за това; то е агресивно, силно конкурентно, но няма нищо общо с насилието. То не носи оръжие.