— Хаос — каза Брей. — Безцелното движение на телата в пространството… Унищожение преди сътворението на реда.
— Да, господин Скофийлд. Периодът на насилие преди трайната ера на спокойствието. Но правителствата и техните лидери не отстъпват своите отговорности лесно. Алтернативите трябва да бъдат дадени на хора, чийто живот е осигурен.
— Алтернативи?
— В Италия ние контролираме двадесет процента от парламента. В Бон — дванадесет процента от Бундестага; в Япония — почти тридесет процента от Диет. Щяхме ли да постигнем това без Бригаде Россса или Баадер-Майнхоф, или Червената армия на Япония? Нашата власт нараства с всеки месец. Всеки терористичен акт ни приближава към нашата цел — пълното отстраняване на насилието.
— Но Гилом дьо Матарезе не е имал това предвид преди седемдесет години.
— Но е много по-близо, отколкото си мислите. Падроне искаше да унищожи тези, които корумпират другите хора в правителствата, което често е означавало, че целите правителства са корумпирани. Той ни даде структурата, методите — атентатори наемници, които да хвърлят политическите фракции навсякъде по света срещу техните противници. Той осигури първоначалните средства, за да бъде задвижено всичко това; той ни показа пътя към хаоса. Всичко, което оставаше, беше да поставим нещо на неговото място. Ние го открихме. Ние ще спасим този свят от самия него. Не може да съществува по-велика кауза от това.
— Убедителен сте — каза Скофийлд. — Мисля, че това може да ни даде основа за бъдещ разговор.
— Радвам се, че мислите така — отговори Гидероне; гласът му отново стана студен. — Звучи удовлетворяващо, когато ти казват, че си убедителен, но е далеч по-интересно да наблюдаваш реакциите на един лъжец.
— Лъжец?
— Вие можете да станете част от това!
Старецът започна отново да вика.
— След онази нощ в Рок Крий парк аз сам свиках Съвета. Казах им да променят преценките си, да размислят! Беоулф Агейт можеше да бъде с неизмерима стойност за нас! Руснакът беше безполезен, но не и вие. Информацията, която притежавате, може да разклати моралните устои във Вашингтон. Сам бих могъл да ви направя директор на всички служби за сигурност. По моите инструкции се опитахме да се свържем с вас в продължение на седмици, да ви доведем, да ви направим един от нас. Това, разбира се, е вече невъзможно. Вие сте безпощаден във вашата измама! С други думи казано, на вас не може да се има доверие. Никога не може да ви се гласува доверие!
Брей приседна. Пастирчето беше един маниак; това се виждаше от вманиачените му очи, надзъртащи от кухините на бледото му, слабо лице. Той беше мъж, способен на тихи, очевидно логически разсъждения, но ирационалността го беше завладяла. Представляваше една бомба; бомба, която трябваше да бъде контролирана.
— Ако бях на ваше място, не бих забравил целта на посещението си тук.
— Вашата цел? При всички случаи тя ще бъде изпълнена. Вие искате жената? Искате Талеников? Те са ваши! Ще бъдете заедно, убеден съм. Вие ще бъдете отведен от тази къща далеч и за вас никога повече няма да чуя.
— Нека се споразумеем, Гидероне. Не правете глупави грешки. Имате син, който може да бъде следващия президент на Съединените щати — поне докато остане като Джошуа Ейпълтън. Но той не е, а аз имам рентгеновите снимки, с което ще го докажа.
— Рентгеновите снимки? — изрева Гидероне. — Ти си голям задник!
Той натисна един бутон на пулта върху бюрото си и заговори.
— Доведете го — каза той. — Доведете нашия високопоставен гост.
Пастирчето седна отново на стола си. Вратата зад Скофийлд се отвори.
Брей се обърна, тялото и съзнанието му бяха пронизани от болка при вида на това, което видя.
Седнал в инвалидната си количка, с горящи очи и със синини по нежното си лице, Робърт Уинтроп беше доведен през вратата от шофьора, който му беше служил двадесет години. Стенли се усмихна, изражението на лицето му беше арогантно. Скофийлд скочи; шофьорът вдигна ръката си иззад инвалидната количка. В нея имаше пистолет.