— Преди години — каза Гидероне — един сержант от морската пехота беше осъден да прекара по-голямата част от живота си в затвора. Ние открихме една по-подходяща работа за човек с неговите способности. Беше необходимо този грациозен висш държавник, когото всеки във Вашингтон търсеше за съвет или подкрепа, да бъде наблюдаван много внимателно. Така научихме много неща.
Брей погледна встрани от бития Уинтроп и се загледа към Стенли.
— Поздравления… копеле такова! Какво си направил? Бил си го с пистолета?
— Ами… той не искаше да дойде — каза Стенли, а усмивката му изчезна. — Той падна.
Скофийлд тръгна напред; шофьорът вдигна пистолета още по-високо, целейки се в главата на Брей.
— Искам да говоря с него — каза Скофийлд, без да обръща внимание на оръжието и коленичи в краката на Уинтроп.
Стенли погледна към Пастирчето. Брей видя, че Гидероне кимна в знак на съгласие.
— Господин посланик?
— Брендън…
Гласът на Уинтроп беше слаб, уморените му очи бяха тъжни.
— Страхувам се, че не можах да помогна особено много. Казаха на президента, че съм болен. Отвън няма войници, няма команден пост, никой не те чака да запалиш кибритената клечка и да тръгнеш към вратата. Аз те провалих.
— А плика?
— Бърджърън мисли, че е у мен. Той познава Стенли, разбираш, нали? Той хвана следващия самолет обратно за Бостън. Съжалявам, Брендън. Много, много съжалявам. За толкова много неща.
Старецът погледна нагоре към бившия пехотинец, когото считаше за верен приятел в продължение на толкова много години, после насочи поглед към Скофийлд.
— Според Никълъс Гидероне аз съм чул Евангелието на смъртта. Знаеш ли какво са направили те? Господи, знаеш ли какво са направили?
— Още не са го направили — каза Брей.
— През януари те ще имат Белия дом! Администрацията ще бъде тяхна администрация!
— Това няма да стане.
— Ще стане! — кресна Гидероне. — И светът ще стане едно по-добро място. Навсякъде! Периодът на насилие ще спре — ще настъпят хиляда години на производително спокойствие.
— Хиляда години…?
Скофийлд се изправи на крака.
— Друг маниак е казал това някога. Това вашият личен хилядагодишен Райх ли ще бъде?
— Сравненията са без значение, няма смисъл от етикети! Няма връзка.
Пастирчето стана зад бюрото си, очите му отново горяха.
— В нашия свят нациите могат да пазят своите лидери, хората — своята идентичност. Но правителствата ще бъдат контролирани от компаниите. Навсякъде. Ценностите на пазарния свят ще свържат хората на тази земя!
Брей улови думата и тя го отврати.
— Идентичности!? Във вашия свят няма идентичности! Ние сме символи и числа в компютрите! Кръгчета и квадратчета.
— Ние трябва да конфискуваме разнообразието в личностите, за да може мирът да бъде запазен.
— Но тогава ние ще станем роботи!
— Но живи. Функциониращи!
— Как? Кажете ми как? „Ти, там! Ти не си човек повече; ти си фактор. Ти си X или Y или Z, и каквото и да правиш, се измерва и съхранява върху магнетофонни ролки от експерти, обучени да оценяват факторите. Продължавай, фактор! Бъди продуктивен или експертите ще ти отнемат хляба… или новата лъскава кола!“ — Скофийлд трескаво спря. — Вие грешите, Гидероне. Грешите много. Дайте ми едно несъвършено място, но където ще знам кой съм аз.
— Намери си го в отвъдния свят! — изкрещя Пастирчето. — Съвсем скоро ще се озовеш там!
Брей усети тежестта на колана си — пистолетът, който умиращият Талеников му беше подал. Посетителят в Ейпълтън хол беше претърсен внимателно за оръжие, такова не беше намерено, но му беше дадено по-късно от стария му враг. Решението му да направи последния жест беше клинично; в края на краищата нямаше никаква надежда. Но преди да се беше опитал да убие и да бъде убит, искаше да види по лицето на Гидероне това, което беше намислил.
— Преди малко казахте, че съм лъжец, но вие нямате никаква представа колко големи са моите лъжи. Вие си мислите, че рентгеновите снимки са у вас, нали?
— Знаем, че са у нас.
— Същото си мислят и други хора.
— Така ли?
— Да, така. Да сте чували някога за копирната машина Алфа 12? Това е едно от най-съвършените произведения на техниката, което някога е произвеждано. Това е единствената копирна машина, която може да направи снимка от рентгенов негатив. Снимка, която е толкова точна, че се приема като доказателство в съда. Аз отделих четирите горни рентгенови негатива от оригиналите от Андовър, направих копия и ги изпратих на пет различни мъже във Вашингтон! С вас е свършено! Те ще се погрижат за това.