Офицерът на портала беше млад лейтенант, отегчен от работата си, а на лицето му беше изписано раздразнение. Той изръмжа към опърпания очилат старец срещу него.
— Какво искаш? Забранено е да се движиш по кея, освен ако имаш пропуск. Какво е това? — посочи той към калъфа от цигулката.
— Това е насъщният ми, лейтенант. Аз съм от Севастополската филхармония.
— Не са ми съобщавали за концерти, организирани на доковете.
— Как се казваш? — каза изведнъж Василий.
— Какво?
Талеников се изправи в пълния си ръст като постепенно разбулваше първоначалното впечатление за своята немощ.
— Попитах те за името ти, лейтенант.
— За какво? — Офицерът стана някак по-малко враждебен.
Василий махна очилата и погледна строго в неговите озадачени очи.
— За да проверя самоличността ти и да докладвам за тебе.
— Но какви ги говорите? Кой сте вие?
— КГБ — Севастопол. Това е част от програмата ни за бреговото инспектиране.
Младият лейтенант беше учтиво колеблив; явно не беше глупав.
— Страхувам се, че не съм предупреден, сър. Ще трябва да ви помоля да се легитимирате.
— Ако не беше го направил, това щеше да бъде първата точка от доклада ми — каза Талеников, бръквайки в джоба си за картата от КГБ. — Втората ще бъде, ако споменеш за посещението ми тук тази вечер. Името ти?
Лейтенантът му го каза и след това добави:
— Вие да не би да подозирате за някакви нередности тук? — Той разгледа пластмасовата карта и я върна.
— Неприятности? — Талеников се усмихна шеговито и конспиративно. — Единствената неприятност, лейтенант, е, че бях лишен от една топла вечеря в компанията на дама. Мисля, че новите директори в Севастопол ще си пръснат задниците, за да си заслужат рублите. Вие, момчета, вършите добра работа; те знаят това, но пукната пара не дават, за да го признаят.
Успокоен, младият офицер отвърна на шегата.
— Благодаря ви. Правим всичко, което можем в тази монотонна работа.
— Но не казвай на никого, че съм бил тук, те не се шегуват с това. Миналата седмица беше докладвано за офицерите от бреговата охрана. — Василий се усмихна отново. — Тяхната сигурност зависи от думата на директора. Работата им — също.
Лейтенантът се ухили.
— Разбирам. Оръжие ли носите в тази кутия?
— Не. Всъщност това е една много добра цигулка. Бих се радвал, ако можех да свиря на нея.
Двамата мъже кимнаха разбиращо. Талеников продължи по кея през мелето от машинария, докери и контролиращ персонал. Той търсеше точно един човек от последните, един грък от Кавала на име Заимис. Което подсказваше, че човекът, когото търсеше, беше от гръцки произход и чието фамилно име беше Заимис, но гражданството му всъщност беше американско.
Карас Заимис беше агент на ЦРУ, бивш началник жп гара в Солун, а понастоящем полеви експедитор по маршрута за прекарване на дезертьори. Василий познаваше лицето на агента от няколкото снимки, които беше изтрил от досиетата в КГБ. Той се взираше между човешките фигури през мъглата и светлините. Не можеше да го забележи.
Талеников се отправи към огромния склад, минавайки покрай стрелкащите се наоколо мотокари и групите от оплакващи се работници. В грамадното помещение светлината беше оскъдна, жичните лампи бяха накачени твърде високо на тавана, за да могат да бъдат от някаква полза. Лъчове светлина от ръчни фенерчета кръстосваха из контейнерите; хората проверяваха номерата. Василий се питаше колко ли много таланти стоят скрити в тези кашони. Колко ли много информация се изнасяше сега вън от Русия. Всъщност и от двете нямаше кой знае колко, сети се той. Това беше второстепенен маршрут за осигуряване на бягство; далеч по-удобни условия за настаняване се предлагаха на сериозните таланти и носителите на важни данни за разузнаването.
Контролирайки походката си с бастуна и със странно нахлузените очила, той се извини, минавайки покрай един гръцки надзирател, който спореше за нещо с някакъв руски работник. Заскита се към дъното на склада, минавайки покрай стелажите с контейнери и пътеките между тях, блокирани от екипажа, и изучавайки лицата на тези от тях, които държаха фенерчета в ръце. Започваше да се ядосва; нямаше много време за губене. Къде беше този Заимис? Не бе имало някаква промяна на положението; гръцкият кораб щеше да бъде превозвачът, а агентът все още трябваше да бъде изпълнителя. Той беше чел всеки доклад, изпратен от Севастопол; нямаше абсолютно никакви данни за този маршрут. Къде беше той?