14 октомври, неделя
На следващата сутрин, в неделя, Асакава набра телефона на Рюджи веднага щом стана.
— Да? — отговори Рюджи сънливо.
Асакава си спомни за яда си от снощи и изкрещя в слушалката:
— Къде беше снощи?
— А? О, Асакава!
— Трябваше да се обадиш, нали?
— О, да. Бях пиян. Колежанките в днешно време наистина могат да пият. А могат и да правят други неща, ако ме разбираш. У-ух. Изтощен съм.
Асакава занемя: сякаш последните три дена бяха само сън. Чувстваше се като глупак, че бе приел всичко толкова на сериозно.
— Е, тръгвам към теб. Чакай ме — каза Асакава и затвори телефона.
За да стигне до жилището, Асакава се качваше на метрото до Източен Накано и после вървеше десет минути в посока на Ками Очиаи. С надежда си мислеше, че въпреки че снощи беше пил, Рюджи все още си беше Рюджи. Може би дори беше разгадал тайната и беше излязъл да се весели. Колкото по-близко беше до апартамента, толкова по-нервен ставаше и вървеше все по-бързо. Емоциите му го изтощаваха, люшкайки се от страх към надежда, от песимизъм към оптимизъм.
Рюджи отвори все още по пижама. Несресан, неизбръснат, явно току-що беше станал от леглото. Асакава нямаше търпение да си свали обувките и попита още от антрето:
— Научи ли нещо?
— Не, всъщност не. Но влез — каза Рюджи, чешейки си главата.
Погледът му не бе съсредоточен и Асакава веднага разбра, че мозъкът му още не се е събудил.
— Хайде, събуди се. Пий кафе или нещо.
Чувствайки се сякаш надеждите му бяха предадени, Асакава шумно постави чайника на котлона. Изведнъж го облада тревога за времето.
Двамата седяха със скръстени крака. Цялата стена пред тях беше в книги.
— Е, кажи ми какво си открил — каза Рюджи, люлеейки едното си коляно.
Нямаше време за губене. Асакава извади всичко, което беше събрал предния ден, и го изложи хронологично. Първо му съобщи, че касетата е записана от телевизора в хижата в 20,00 часа на 26 август.
— Наистина ли?
Рюджи изглеждаше изненадан. Той също си беше мислил, че е записана с видеокамера и след това занесена там.
— Виж, това е интересно. Но ако вълните са били превзети, както казваш, то тогава и други би трябвало да видят същото нещо.
— Обадих се в поделенията ни в Атами и Мишима и ги попитах за това. Но казват, че не са получили сигнали за странни излъчвания в района на Южен Хаконе на 26 август.
— Разбирам, разбирам… — Рюджи скръсти ръце и се замисли за момент.
— Има две възможности. Едната е, че всички, които са го видели, са мъртви. Но почакай — когато е било излъчвано, магията не е била изтрита. Значи… Е, както и да е, местните вестници не са научили нищо, нали така?
— Да. Вече проверих това. Имаш предвид дали е имало други жертви? Не е имало. Никакви. Ако е била пускана касетата и са я видели и други хора, те не са станали жертви. Дори и слухове не е имало.
— Но помниш ли, когато се появи СПИН първоначално? Лекарите в Америка не знаеха какво става. Единствено че хора умират от симптоми, които не са срещали преди. Само подозираха, че това е някакво непознато заболяване. Започнаха да го наричат СПИН едва две години след като се беше появил. Случват се подобни неща.
В планинските долини, западно от хребета Танна, имаше само няколко разпръснати ферми, близо до магистралата Атами-Каннами. Ако се вгледаш на юг, можеш да видиш само „Пасифик Ленд“, Южен Хаконе, изолиран сред призрачни планински поляни. Имаше ли нещо невидимо, което се случва там? Може би много хора умираха внезапно, но това още не беше стигнало до медиите. Не беше само СПИН: болестта на Кавазаки, открита за пръв път в Япония, е съществувала десет години преди да бъде официално наречена болест3.
Беше изминал само месец и половина, откакто случайно беше записано мистериозното излъчване. Напълно възможно е явлението все още да не е разпознато. Ако Асакава не беше открил приликите между четирите смъртни случая — ако племенницата му не беше една от тях, — този „синдром“ щеше още да е неизвестен. И още по-страшно. Обикновено бяха необходими стотици, хиляди смъртни случаи, за да се признае едно нещо за „синдром“.
— Нямаме време да обикаляме от врата на врата и да разпитваме хората. Но, Рюджи, ти спомена за втора възможност.
— Да. Второ, единствените хора, които са го видели, сме ние и четиримата младежи. Ха, да не мислиш, че малкият тъпак, записал касетата, е знаел, че честотите са различни в различните райони? Това, което показват в Токио на канал 4, в провинцията може да е на съвсем различен канал. Едно глупаво дете няма как да знае това — може би е настроил видеото на канала, който гледа в Токио.
3
Синдромът на Кавазаки е рядка болест, която се проявява най-често при деца под 5-годишна възраст. Не е открит причинителят, но някои учени смятат, че се дължи на бактерия. Болестта се проявява като силно възпаление на различни тъкани в тялото. — Бел. прев.