Изми си лицето и зъбите и се настани в снежнобялото легло. Прозрачността беше по избор след десет вечерта и Мей обикновено се изключваше, след като си измиеше зъбите (което беше установила, че е интересно за публиката й, а и освен това вярваше, че би поощрило добрата устна хигиена сред по-младите). В 10:11 часа каза лека нощ на зрителите – бяха останали само 98 027, няколко хиляди от които отговориха на поздрава – преметна камерата през глава и я прибра в калъфчето. Можеше също да изключи Очите в стаята, но рядко го правеше. Знаеше, че видеоматериалът, който трупа, например за движенията си по време на сън, може някой ден да се окаже ценен, затова остави камерите да работят. Беше й отнело няколко седмици да свикне да спи с двата датчика на китките си – веднъж се одраска по лицето, друг път спука екрана на левия, – но инженерите на Кръга подобриха дизайна, заменяйки твърдите екрани с гъвкави и нечупливи. Мей вече чувстваше гривните като неразделна част от себе си.
Седна в леглото, защото знаеше, че обикновено й трябва поне час да се унесе в сън. Включи стенния екран, за да провери какво правят родителите й, но образите от всички камери бяха тъмни. Изпрати им съобщение по Зинг, макар да не очакваше отговор – наистина не получи. Писа и на Ани, но от нея също не дойде нищо. Разгледа стената си в Зинг, прочете няколко забавни коментара, след което прекара двайсетина минути в търсене на нова пола и тениска, защото беше свалила близо три килограма, откакто стана прозрачна. Някъде около осмия сайт за дрехи, който разгледа, усети как процепът дълбоко в нея отново се разтваря. Без конкретна причина реши да провери дали сайтът на Мърсър все още е недостъпен, и не остана изненадана. Потърси някой скорошен коментар за него или местонахождението му, но не откри нищо. Разрезът се уголемяваше бързо – бездънен мрак, зеещ под нея. В хладилника имаше от сакето, с което я беше почерпил Франсис, затова Мей стана от леглото, наля си щедра доза и я изпи. Влезе в портала на Очите на промяната и гледа видеопредавания от Шри Ланка и Бразилия, които й донесоха спокойствие, топлота. Спомни си, че няколко хиляди колежани, нарекли се Свидетелите на промяната, се бяха пръснали по планетата да инсталират камери из най-откъснатите кътчета на земята. Прекара известно време пред гледката на едно селце насред пустинята Намиб, където две жени приготвяха ядене, докато децата им си играеха на заден план, но след няколко минути усети, че процепът се разтваря още по-широко, подводните писъци стават все по-силни, съскането – непоносимо. Отново потърси Калден в системата с нови, абсурдни вариации на името, четиресет и пет минути сканира директориите на компанията лице по лице, но не намери никого, който да прилича на него. Изключи камерите, наля си още саке, изпи го, легна си и докато си мислеше за Калден и ръцете му, за фините му крака, за дългите му пръсти, Мей се заигра със зърната си с лявата ръка, докато с дясната отмести бельото си встрани и се опита да имитира движенията на език, на неговия език. Не се получи. Но сакето изсмукваше тревогите от ума й и в крайна сметка, малко преди дванайсет часа, успя да се унесе в подобие на сън.
– Добре, мили зрители – започна Мей. Беше ведро утро и тя се чувстваше в достатъчно добро настроение да изпробва един израз, който се надяваше да бъде прихванат не само в Кръга, а и навън. – Днес е ден като всички останали, защото е като никой друг ден!
След като го каза, си погледна гривната, но изглежда не беше направила кой знае какво впечатление. Въодушевлението й мигновено стихна, но мисълта за самия ден и неизброимите възможности, които той криеше, я окрили. Беше 9:34 часа, слънцето грееше ярко и благо, а кампусът жужеше. Ако хората в Кръга изобщо се нуждаеха от някакво потвърждение, че се намират в центъра на всичко, което има някакво значение, то този ден вече им го беше предоставил. Още в 8:31 часа група хеликоптери бяха разтърсили кампуса, докато превозваха лидери от всички водещи здравни застрахователни компании, световни здравни агенции, Центрове за контрол на заболяванията и всяка значима фармацевтична компания. Говореше се, че всички тези досега разединени, дори враждуващи звена най-сетне изцяло ще споделят информация и когато се координират, а всички събрани от тях здравни данни бъдат обменени благодарение почти изцяло на Кръга и ТиСи, вирусите ще бъдат спрени още в зародиш, заболяванията – проследени до корените. Цяла сутрин Мей наблюдава как изпълнителни директори и лекари крачат бодро из кампуса, на път към новопостроения „Хипокамп“[18]. Там щяха да прекарат целия ден в срещи – този път насаме, но обещаваха бъдещи публични форуми, – а по-късно щеше да има концерт на някакъв застаряващ изпълнител, за когото го беше грижа единствено Бейли. Беше пристигнал още предишната вечер, за да вечеря с Мъдреците.
18
Анатомична област в мозъка, която обединява в едно цяло информацията, достигаща до нея от различни места на мозъка. Б. пр.