Настъпи кратък конфузен момент, в който Мей и Джаки изчакаха Дженифър да се включи, да изкаже радостта си, но момичето така и не писа. Трябваше да продължават нататък.
– А могат ли тези данни да се съпоставят с останалите ученици от страната, дори може би целия свят?
– Това е планът – каза Джаки. – Също както в Кръга знаем какъв ни е ПопРангът, например, скоро ще може да знаем къде стоят синовете и дъщерите ни спрямо другите ученици в Америка, след това и в сравнение с всички ученици по света.
– Това звучи доста полезно и би спестило доста съмнения и стрес.
– Така е! Замисли се как би се отразило това на очакванията на един родител за шанса на детето му да влезе в колеж. Всяка година се откриват дванайсет хиляди места за прием в Айви лигата[19]. Ако детето ти е сред топ дванайсетте хиляди в страната, тогава ще знаеш, че има отличен шанс да заеме едно от тези места.
– А колко често ще се обновяват данните в системата?
– Ами, ежедневно! Веднъж имаме ли пълно участие на всички училища и области, ще можем да поддържаме ежедневна класация според всеки един училищен тест. Всеки изпит ще се отразява мигновено. И разбира се, ще можем да разбиваме класацията на държавни и частни или пък по региони, а ранговете ще могат да се сливат, измерват и анализират с цел да открием различни тенденции според ред други фактори – социоикономически, расови, етнически и прочие.
В ухото си Мей чу: „Попитай как се застъпва с ДетТектор“.
– Джаки, разбирам, че този проект се засича по много интересен начин с ДетТектор.
Мей успя да изрече тези думи точно, преди да й призлее. Не искаше да вижда Франсис. Може би нямаше да е той? И други кръгаджии работеха по проекта. Погледна си гривната и реши бързо да опита да го открие в търсачката. Но той вече крачеше към нея.
– Ето го и Франсис Гаравента – каза Джаки, без да подозира ужаса на Мей, – който може да ни разкаже за връзката между ДетРанг и ДетТектор, а тя без съмнение е както революционна, така и наложителна.
Докато Франсис се приближаваше към тях, скромно хванал ръце зад гърба си, Мей и Джаки бяха вперили поглед в него. Мей усещаше как потта започва неудържимо да блика от мишниците й, но също долавяше и че Джаки таи повече от професионални чувства към Франсис. Този Франсис беше различен. Все още срамежлив, крехък, но усмивката му излъчваше самоувереност – като че ли наскоро е бил похвален и сега очакваше още.
– Здравей, Франсис – Джаки му подаде здравата си ръка, като кокетно извърна рамо към него. Нито камерата, нито Франсис прихванаха жеста, но за Мей беше дискретен колкото бомба.
– Здравейте, Джаки, Мей – каза Франсис. – Мога ли да ви отведа в моята бърлога?
Той се усмихна и без да изчака отговор, се обърна и ги поведе към съседната стая. Мей не беше виждала кабинета му и се чувстваше раздвоена дали да го споделя със зрителите си. Оказа се мрачна стая с десетки екрани, подредени по стените в плътна решетка.
– Както публиката ни може би знае, разработваме първата по рода си програма за безопасност на децата. В щатите, в които досега сме я тествали, настъпи почти деветдесетпроцентов спад на престъпността като цяло и стопроцентов спад на отвличанията на деца. На държавно равнище, оттогава се случиха само три отвличания, които прекратихме за броени минути благодарение на това, че успяхме да проследим похитените деца.
– Беше изумително – поклати глава Джаки, а гласът й прозвуча нисък и пропит с нещо като похот.
Франсис й се усмихна, без да съзнава намека й или без да показва, че го е доловил. На китката си Мей получаваше хиляди усмивки и стотици коментари. Родители от щати без ДетТектор обмисляха да се преместят. Сравняваха Франсис с Мойсей.
– А през това време – продължи Джаки – екипът в Протагоровия павилион се опитвахме да координираме всички данни на учениците: всички домашни работи, задания за четене, присъствия и оценки трябва да се съхраняват в унифицирана база данни. И сме почти готови. На една ръка разстояние сме от момента, в който за всеки ученик, готов да кандидатства в колеж, ще разполагаме с пълни сведения за всичко, което е научил. Всяка дума, която е прочел, която е проверил в речника, всяко изречение, което си е подчертал, всяко равенство, което си е записал, всеки отговор и всяка поправка. Времената, в които гадаем колко и какво знаят учениците, са на път да останат в миналото.
Гривната на Мей беше залята от съобщения. „Къде беше всичко това преди двайсет години?“, пишеше един зрител. „Децата ми щяха да са завършили Йейл!“
Дойде ред на Франсис. Гадеше й се при самата мисъл, че двамата с Джаки са репетирали всичко това.
19
Още наречена „Бръшлянова лига“. Етикет за група от осем висши училища в Америка, които се отличават с отлично академично качество и високи критерии за прием. Сред тях са Харвард, Принстън и Иейл. Б. пр.