Мей затаи дъх. Знаеше, че това е само демонстрация, но чувството за власт беше съвсем истинско. И съвсем на място. Защо мъдростта на триста милиона американци да няма тежест, когато взимането на подобно решение ще се отрази и на тях? Мей се замисли за плюсовете и минусите. Останалите в залата очевидно също приемаха въпроса със същата сериозност като нея. Колко живота щяха да бъдат спасени чрез убийството на Ал Хамад? Може би хиляди, а и светът щеше да се отърве от един зъл човек. Рискът си струваше. Гласува „за“. Крайният резултат излезе след минута и единайсет секунди: 71 процента от всички в Кръга одобряваха дронната атака. Над стаята слегна тишина.
Тогава се появи и последният въпрос:
5. Не е ли Мей Холанд просто страхотна?
Мей се засмя, всички в залата се разсмяха и тя се изчерви, мислейки си, че това е малко прекалено. Реши, че не може да гласува на този въпрос, защото би било абсурдно да посочи който и да е от двата отговора, затова просто се загледа в гривната си, но осъзна, че от известно време образът е замръзнал. Съвсем скоро въпросът на екранчето започна да примигва настоятелно. „Всички в Кръга трябва да гласуват“, изписа се на екрана, и Мей си спомни, че анкетата не може да завърши, преди всички в Кръга да дадат мнението си. Тъй като й се стори глупаво сама да се нарече страхотна, натисна нацупеното личице, предполагайки, че ще е единственото и ще си спечели един смях от хората.
Но когато след няколко секунди резултатите бяха изчислени, се оказа, че не е била единствената. Процентите бяха 97 към 3, което показваше, че огромната част от кръгаджиите я смятаха за страхотна. Когато числата се появиха на екрана, събралите се в залата избухнаха във възгласи и подсвирквания и докато се изнизваха от залата, хората я тупаха по гърба, щастливи, че експериментът е бил така поразително успешен. Мей също смяташе така. Знаеше, че Демораж работи и че потенциалът му е безграничен. И също така, че би трябвало да е щастлива за деветдесет и седемте процента от хората, които я намираха за страхотна. Но когато излезе навън и тръгна през кампуса, не можеше да си избие от ума мислите за онези три процента, които не я смятаха за страхотна. Направи бърза сметка. В момента имаше 12 318 служители на Кръга – тъкмо бяха погълнали един стартъп от Филаделфия, който специализираше в геймификация[20] на бизнеса с евтини жилища – и всеки един от тях беше гласувал, което означаваше, че 369 души са натиснали нацупеното личице, че 369 души я смятат за нещо различно от страхотна. Не, всъщност 368. И тя беше дала този отговор, мислейки си, че ще е единствената.
Почувства се вцепенена. Почувства се гола. Мина през фитнес залата, загледа телата, които се потяха, качваха се и слизаха от уредите, и се зачуди кой ли сред тях не я харесва. Триста шейсет и осем души я ненавиждаха. Беше съкрушена. Излезе от залата и потърси някое спокойно местенце, където да си събере мислите. Запъти се към покрива близо до стария си отдел, където Дан за първи път й беше разказал колко важна е общността за Кръга. Терасата беше на около осемстотин метра от мястото, на което се намираше в момента, но не беше сигурна дали ще успее да стигне до там. Нещо я пронизваше. Бяха я проболи. Кои са тези хора? Какво им е направила? Та те дори не я познаваха. А дали? Но що за членове на общността ще изпратят нацупено личице на човек като Мей, която работеше неуморно с тях, за тях, пред очите на всички?
Положи усилия да се овладее. Усмихваше се, когато се разминаваше с други кръгаджии. Приемаше поздравленията и благодарностите им, но всеки път се чудеше кои ли сред тях са двуличниците, кои ли са натиснали нацупеното личице и с всяко натискане са дърпали спусъка. Това е, осъзна тя. Чувстваше се покрита с дупки, сякаш всеки един от тях я беше прострелял. В гръб. Страхливци, които я бяха направили на решето. Едва си стоеше на краката.
И тогава, малко преди да стигне старата си сграда, видя Ани. От месеци не бяха провеждали нормален, непринуден разговор, но нещо в изражението й в този момент излъчваше ведрина, щастие.
– Ехо! – изстреля се напред тя и обви Мей в силна прегръдка.
Очите на Мей внезапно се насълзиха и тя ги подсуши. Почувства се много глупава, и въодушевена, и объркана. За един кратък миг всичките й войнствени чувства спрямо Ани се изпариха.
– Добре ли си? – попита Мей.
– Да. Да. Случват се толкова хубави неща. Чу ли за Минало перфектно?
20
Добавяне на игрови механики в различни видове дейности с цел да станат по-забавни. Б. пр.