Трябваше да направи нещо. Върна се в O.K., помаха на Джаред и останалите в помещението и си влезе в профила.
След броени минути беше помогнала на бижутер от Прага, като разгледа уебсайта му, установи, че произведенията му са интересни и много красиви и изрази мнението си както на глас, така и в Зинг, което доведе до космическа конверсия и търговска стойност – 52 098 евро за десет минути. Помогна на екофирма за мебели на едро от Северна Каролина, наречена „Дизайн за живота“: след като отговори на анкетата им, я помолиха да попълни и клиентски въпросник, който бил изключително важен в нейния случай, предвид възрастта и приходите й – имали нужда от повече информация за предпочитанията на клиенти с нейните демографски данни. Мей го попълни и също така коментира няколко снимки, които й изпрати Шерили Фронто, жената от фирмата, с която контактуваше. Снимките бяха на сина й и първата му тренировка по тибол[21]. Когато изпрати коментарите си, Мей получи съобщение от Шерили, която й благодари и я покани някой път да отиде до Чапъл Хил, лично да се запознае с Тайлър и да хапне истинско барбекю. Мей прие поканата с радост, че си има приятел на отсрещния бряг, и премина към следващото запитване на Джери Улрич от Гранд Рапидс, Мичиган, който имаше компания за хладилни камиони. Той искаше Мей да предаде рекламно съобщение за услугите на компанията до всичките си контакти, защото се опитваше да стъпи на пазара в Калифорния и нейната помощ щеше да е безценна. Мей му писа, че ще разкаже на всички, които познава, започвайки със своите 14 611 002 последователи. Джери отговори, че е трогнат от това представяне и че приема всякакви бизнес предложения и коментари от всички тези 14 611 002 души – 1556 от които веднага го поздравиха и казаха, че също ще разпространят мълвата. Докато се радваше на потопа от съобщения, Джери я попита как би могла племенницата му, която тази пролет завършваше Източния мичигански университет, да получи работа в Кръга. Отдавна мечтаела да работи там – дали според Мей би било добре да се премести по-близо, на запад, или може да се надява на покана за интервю само на база биографията си? Мей го препрати към „Човешки ресурси“ и му даде няколко съвета от личен опит. Добави племенницата в списъка си с контакти и си написа бележка да следи напредъка й, ако наистина кандидатстваше за работа. Друг клиент, Хектор Кастила от Орландо, Флорида, й спомена за влечението си към наблюдението на птици и й изпрати някои от снимките си, които Мей похвали и добави в личния си фото облак. Хектор я помоли да ги оцени, защото така може би някой от фото групата, към която се опитваше да се присъедини, щеше да го забележи. Тя изпълни молбата му и Хектор изпадна в екстаз – броени минути след намесата на Мей някой от фото групата му писал, че е останал дълбоко впечатлен как истински служител в Кръга познава работата му. Хектор й благодари от сърце и я покани на груповата изложба, в която щял да участва идната зима в Маями Бийч и Мей отговори, че ако през януари се озове някъде наблизо, със сигурност ще я посети. Хектор може би не прецени добре нивото й на проявен интерес и я свърза с братовчедка си Наталия, която държеше къща за гости на едва четиресет минути от Маями и със сигурност щеше да предложи на Мей нещо изгодно, ако се стигнеше дотам – приятелите й, разбира се, също бяха добре дошли. Наталия дори й изпрати ценоразпис и наблегна, че ще е по-евтино, ако реши да отседне през седмицата. Няколко минути по-късно изпрати второ, дълго съобщение с линкове, статии и снимки на Маями и околностите, като подчерта и разнообразието от възможни занимания през зимата – спортен риболов, джет ски, танци. Мей продължи със запитванията под писъците от добре познатата цепнатина – нарастващата черна пропаст, но чрез работата сякаш я заглушаваше, убиваше... докато не забеляза, че часът е станал 10:32.