Дан й благодари и излезе.
Потокът от запитвания беше тежък до около единайсет, но рейтингът й беше 98. Имаше няколко оценки на малко под 100 и две на 90 и нещо, за които изпрати допълнителна анкета и повечето клиенти коригираха на 100.
В единайсет часа Мей вдигна поглед и видя Джаред, който въведе група в стаята – всички изглеждаха много млади и пристъпваха така внимателно, все едно не искат да събудят някое невидимо бебе. Джаред настани всички по бюрата, които със седмици бяха стояли абсолютно празни, но сега се запълниха за броени минути.
Джаред се качи на един стол.
– Добре, хора! – провикна се. – Това определено беше най-скоростното настаняване. И най-бързата обучителна сесия. И ще е най-трескавият първи ден. Но знам, че всички ще се справите. Със сигурност, защото ще съм тук да помагам, също както и Мей. Мей, би ли станала?
Мей се изправи. Много малко от новаците можеха да я видят.
– Може би да се качиш на стола?... – предложи Джаред.
Мей се качи и си приглади полата. Чувстваше се много глупаво така, на показ пред всички, и се надяваше да не падне.
– И двамата ще сме тук цял ден, да отговаряме на въпроси и да поемаме по-трудните запитвания. Ако получите такова, просто го препратете, ще отиде при който е най-малко натоварен. Ако имате въпрос, пак така: пуснете го по канала, който ви показах на обучението, и той ще стигне до някой от нас. С Мей и мен сте в сигурни ръце. Всички ли се чувстват добре?
Никой не помръдна и не обели дума.
– Хубаво тогава. Ще пусна потока и днес ще действаме до дванайсет и половина. Обедната почивка ще е по-кратка, за да наваксаме за обучението, но ще ви се реваншираме в петък. Готови ли са всички? – Никой не изглеждаше готов. – Старт!
Джаред скочи от стола, а Мей слезе и се настани зад бюрото. Мигновено се оказа с трийсет запитвания назад. Започна с първото и след по-малко от минута на четвъртия й екран се появи въпрос: „Клиентът иска целия си регистър с плащания от миналата година. Имаме ли го? И къде?“. Мей препрати новака към правилната папка и се върна към своя клиент. Работата продължи така до дванайсет и половина – на всеки няколко минути я отвличаха от собствените й задачи с въпроси, докато накрая Джаред не се появи отново и не се качи на стола.
– Иии... стоп! Време за обяд. Тежко е. Доста тежко. Нали? Но се справихме. Общата ни средна оценка е 93, което по принцип не е много хубаво, но е добре, предвид новите системи и засиления поток. Поздравления! Вземете си нещо за хапване, презаредете и ще се видим пак в един. Мей, ела да поговорим, когато можеш.
Джаред скочи на земята и се появи до бюрото й, преди тя да успее да стигне до неговото. По лицето му беше изписана приятелска загриженост.
– Не си ходила до клиниката.
– Аз ли?
– Така ли е?
– Ами, да.
– Трябваше да отидеш още първата седмица.
– О...
– Чакат те. Можеш ли да отидеш днес?
– Разбира се. Сега ли?
– Не, не. Сега сме твърде затрупани, както сама виждаш. Какво ще кажеш за четири часа? Аз ще поема последната смяна. А до следобеда всичките новаци ще са влезли в крачка. Е, дотук забавляваш ли се?
– Да...
– Напрегнато ли ти е?
– Ами, придава допълнителна тръпка на работата.
– Така е, така е. Ще има и нови тръпки, бъди сигурна. Знам, че човек като теб ще се отегчи от обичайното обслужване на клиенти, затова следващата седмица ще те запознаем с нов аспект на работата. Мисля, че много ще ти допадне. – Той погледна гривната си и видя часа. – Ох, по дяволите. Върви да ядеш. Буквално ти вадя залъка от устата. Тръгвай. Имаш двайсет и две минути.
Мей намери готов сандвич в най-близката кухня и си го изяде на бюрото. Претърси социалната мрежа на третия екран за нещо, което не търпи отлагане или чака отговор. Откри и отговори на трийсет и едно съобщения и се почувства доволна, че е обърнала внимание на всички, които се нуждаят от нея.
Следобедът беше напрегнат, с постоянен поток от въпроси на новаците, въпреки уверенията на Джаред, който непрестанно влизаше и излизаше от стаята и говореше трескаво по телефона. Мей се бори с двойното натоварване и до 3:48 личният й резултат беше 94. Не е зле, помисли си предвид дванайсетимата нови служители и помощта, от която се нуждаеха, а тя им осигуряваше сам-сама в продължение на близо три часа. Когато стана четири, знаеше, че я чакат в клиниката и се надяваше Джаред да не е забравил. Когато тя се изправи, той я погледна и вдигна два палеца. Мей потегли.
Фоайето на клиниката приличаше по-скоро на кафене. Хората седяха по двойки и си бъбреха, а зад тях имаше витрина с красиво подредени здравословни ястия, напитки и салатен бар със зеленчуци, отглеждани в кампуса, както и плакат с рецепта за палео-супа[16].
16
Палеолитната диета включва само храните, с които се предполага, че са се хранили предците ни от онази епоха (напр. месо, ядки и плодове). Б. пр.