— Теб, надявам се — каза Марк. — Разговарял съм няколко пъти с него. Останах с впечатлението, че ми няма доверие.
— Той всъщност е доста космополитен като за бараярец — каза Майлс. — Един от „новите хора“ на татко. По дяволите, горещо се надявам, че не ми носи поредната задача.
Мисълта беше крайно неприятна и абсолютно неудържима. Ако някой нов горски пожар, касаещ бараярските интереси, беше избухнал в тукашното кьоше на възлената връзка… какво пък, един от най-изтъкнатите пожарникари на Грегор така или иначе е наблизо. Майлс изкриви болезнено устни. „Не, вече изгасих един пожар! Искам да се прибера вкъщи!“
— Странно — каза Роик, смръщил замислено вежди. — Не помня да съм го виждал с униформа преди.
И Майлс не помнеше.
— Така е. Винаги се носи по местната мода, гледа да се слее с тълпата.
Не и днес. Ворвента беше с униформата в горско зелено — куртката с високата яка и с всички нашивки и отличия, панталоните с червения кант, напъхани в лъснати като огледало високи ботуши. По-неподходящо за една космическа станция облекло Майлс трудно можеше да си представи.
— Като картинка е проклетникът, виж го само. Какво ли става?
— Ей сега ще разберем — каза Марк и се завъртя на стола си към офицера, който идваше към тях между масите.
Ворвента забави крачка. Лицето му остана непроницаемо. Спря до масата им, кимна мрачно на Марк и Роик, тракна с токове, изпъна гръб и козирува официално на Майлс, макар той да не носеше униформа, освен ако сивият му костюм не минаваше за такава.
После с прегракнал глас каза:
— Граф Воркосиган, сър?
Епилог
Послеслов: пет гледни точки в стодумки1.
1. Марк
Веднъж Марк беше прострелял човек с невроразрушител; видял беше как очите се оцъклят празни, когато мозъкът зад тях умира, изпържен от заряда. По някаква причина този черен спомен изплува на повърхността, когато съобщиха на Майлс за смъртта на баща им. Нямаше пукот на оръжие; само три тихи думи.
Чак след часове — трескавите часове, през които се опитваха да променят плановете си за пътуване — Марк осъзна, че е станал свидетел на истината. Сякаш впрегнат в тандем с негово графско височество баща си, лорд Воркосиган също бе умрял в онзи миг, когато старият живот се отцеди заедно с цвета от лицето му.
2. Майлс
Граф Воркосиган гледаше лицето си в огледалото.
— Мамка му.
„Мамка му. Мамка му. Мамка му…“
— Добре ли сте, милорд? — извика Роик от каютата на бързия куриер.
— Естествено, че не съм добре, идиот такъв! — озъби се Майлс, а после добави тихо: — Извинявай. Извинявай. Имам чувството, че някой ми е изсмукал мозъка и в главата ми има само прекъснати жици, които стърчат от гръбнака. Боже. Защо сме се разбързали сега? Вече е толкова късно.
— Графинята, ъъ, вдовстващата гра… майка ви ви чака на Сергияр.
— А — каза графът. — Да. — А после: — Извинявай.
— Ще стигнем навреме, милорд.
3. Корделия
Не Корделия го откри, но тя взе решението. Мозъчен аневризъм, топъл следобед, два изгубени часа, докато прислугата разбере, че белокосият мъж не просто е заспал във фотьойла си, както често правеше напоследък след обяд.
Гласът на Майлс, накъсан:
— Не можеше ли да повикаш екип за криоподготовка, въпреки…? Технологията се развива непрекъснато…
— И да се събуди без спомени, душата му — на парцали? Той сам ми го каза веднъж — никой не би искал живот на такава цена.
Или да се събуди с товара на непокътнатите си спомени — ужас не по-малък от другия. Можеше ли Майлс да разбере?
„Мичман Дубауер, съжалявам.“
4. Иван
Държавното погребение се проточи цяла мъчителна седмица. Иван гледаше как Майлс се качва на подиума да произнесе похвалното слово. Грегор му беше заел най-добрите си писачи на речи; Майлс бе редактирал написаното. Въпреки това Иван затаи дъх, когато Майлс стисна листовете в юмрук, готов да ги хвърли и да излее мъката със свои думи.
После Майлс спря поглед върху децата си, объркани и неспокойни, седнали на първия ред между майка си и баба си. Поколеба се, изглади листовете и започна да чете. Речта на новия граф оправда напълно очакванията; мнозина плакаха.
Иван се чудеше какво ли би казал старият Майлс.
5. Грегор
На погребението във Воркосиган Сърло присъстваха само най-близките — в този случай стотина души. Гробът беше двоен, но само едната му половина беше разкопана; пръстта чакаше като сватбено ложе. Ковчега носеха шестима — Иван, Илян и Куделка, разбира се; Дъв Галени от Комар; адмирал Джоул от Сергияр. И още един.