— Според мнозина това е не само най-неразбраната книга на света, но също тъй — ако изключим може би Гутенберговата Библия — и най-ценната.
Пол застава до Къри. Плахо слага длан върху гърба му и шепне нещо, но старецът поклаща глава.
— Дошъл съм тук — изрича Къри тъй високо, че дори хората от първия ред се обръщат — да ви кажа нещо от свое име.
Тафт е спрял да говори. Всички в залата гледат втренчено пришълеца. Той вдига ръка и плъзва длан по черепа си. Поглежда свирепо Тафт, след това продължава:
— Езикът на насилието? — казва той с непознат, писклив глас. — Чух тази лекция преди трийсет години, Винсънт, когато си мислеше, че аз съм твоята публика. — Къри разперва ръце и се обръща към цялата аудитория. — Разказа ли ви за свети Лаврентий? За свети Куентин? За свети Елм и чекръка? Няма ли да се промениш, Винсънт?
Над публиката се надига тих ропот — хората осъзнават презрителната реч на Къри. От един ъгъл долита смях.
Къри посочва сцената.
— Там, приятели мои, стои един измамник. Един глупак и мошеник. — Той се вторачва в Тафт. — Дори и шарлатанин може понякога да измами човека повторно, Винсънт. Но ти? Ти подлъгваш невинни души. — Къри вдига ръка и отпраща към сцената въздушна целувка. — Bravissimo, il Fraudulento!3 — Размахва ръце, насърчавайки публиката да стане на крака. — Ръкопляскайте, приятели. Хип-хип-ура за свети Винсънт, покровител на крадците.
Тафт зловещо се начумерва срещу натрапника.
— Защо си дошъл, Ричард?
— Познават ли се? — шепне Чарли.
Пол се мъчи да разсее Къри, да го накара да спре, но той продължава:
— А ти защо си дошъл, стари приятелю? Театър ли е това, или наука? Какво ще откраднеш този път, след като дневникът вече не е в ръцете ти?
При тези думи Тафт се привежда напред и гласът му разтърсва залата.
— Престани. Какво правиш?
Но гласът на Къри витае над публиката като дух, призован с магия.
— Къде скри парчето кожа от дневника, Винсънт? Кажи ми и ще си тръгна. После можеш да продължиш този фарс.
По лицето на Къри плъзват зловещи сенки. Професор Хендерсън най-сетне скача на крака и надава вик:
— Някой да повика охраната!
Един полицай вече е само на крачка от Къри, но Тафт размахва ръка. Самообладанието му се е възвърнало.
— Не — изръмжава великанът. — Пуснете го. Той ще си тръгне сам. Нали, Ричард? Преди да им се наложи да те арестуват.
Къри не трепва.
— Виж докъде стигнахме, Винсънт. Двайсет и пет години водим все същата стара война. Кажи ми къде е чертежът и повече няма да ме видиш. Това е единственото, което още ни свързва. Останалото… — Къри размахва ръка към всичко и всички в залата. — … е безсмислица.
— Махай се, Ричард — казва Тафт.
— Ние с теб се опитахме и не успяхме — продължава Къри. — Нали знаеш какво казват италианците? Няма по-страшен крадец от лошата книга. Нека да постъпим по мъжки и да се отдръпнем. Къде е чертежът?
Всички наоколо почват да си шушукат. Полицаят се вмъква между Къри и Пол… но за моя изненада Къри внезапно навежда глава и тръгва покрай последния ред. Възбудата чезне от лицето му.
— Стар глупак — казва той, без да поглежда сцената. — Играй си театрото.
Студентите до стената почтително се отдръпват от пътя му. Пол стои като вкаменен и гледа как неговият приятел се отдалечава.
— Махай се, Ричард — заповядва от катедрата Тафт. — И повече не се връщай.
Всички следим бавното движение на Къри към изхода. Второкурсничката на вратата го гледа с изплашени, широко разтворени очи. След миг той прекосява прага, навлиза във фоайето и изчезва от поглед.
Щом изчезва, из залата се надига глъчка.
— Какво беше това, по дяволите? — питам аз, гледайки изхода.
Джил пристъпва към Пол.
— Добре ли си?
Пол едва смогва да избъбри:
— Не разбирам…
Джил слага ръка на рамото му.
— Какво му каза?
— Нищо — отвръща Пол. — Трябва да го догоня. — Ръцете му треперят, но продължават да стискат дневника. — Трябва да поговоря с него.
Чарли се опитва да възрази, но Пол е твърде разстроен, за да го слуша. Преди да сторим каквото и да било, той се обръща и тръгва към вратата.
— Отивам с него — казвам аз на Чарли.
Той кимва. Гласът на Тафт отново тътне из аудиторията и когато мимоходом се озъртам към сцената, великанът сякаш гледа право към мен. Кати също ме гледа и маха с ръка. Беззвучно мърда устни, явно пита нещо за Пол, но не мога да разбера какво точно. Закопчавам палтото и напускам аудиторията.