Криптата на флорентинеца

Смехът и насърчителните възгласи се засилват.

Кели стиска зъби. По лицето на Джил не мога да разбера дали с усилие удържа усмивката си, за да не я обиди, или се преструва на развеселен, а всъщност не му е до смях.

Исус излиза пред редицата и вдига ръце за тишина. След като дворът стихва, той се връща в строя, дава команда и екипът му бързо се подрежда в хорова формация на три реда — прави, седнали и коленичили. Исус дирижира отстрани. Изважда камертон изпод дрехата си и дава тон. Седналите подхващат нотата. След тях коленичилите също запяват с една октава по-горе. Тъкмо изглежда, че двата реда вече остават без дъх, когато правите апостоли се включват с още една октава нагоре.

Впечатлена от старателната подготовка, публиката отново окуражава актьорите.

— Хубава тога! — провиква се някой в съседната шатра.

Исус извърта глава, строго повдига вежда към досадника и пак се заема с дирижирането. Най-сетне трикратно размахва палката, театрално отмята ръце, отново ги събира напред и над хора избухва песен. Мелодията на „Боен химн на Републиката“ оглася целия двор. Само че думите са съвсем различни.

„Дойдохме да разкажем за Божия колеж, но имаш ли си лозе, попийваш щеш не щеш, направихме главата, затуй ще извините, че не по права линия задават се светците. Слава, слава, ний сме живи мощи от древните апостоли останали все още. Рибари бяхме прости и слава на Христос, че тръгна по водата да се разхожда бос. И чуйте ни сега. Исус бе кротък момък от източния свят, гимназия изкара, ала не бе богат, пред Харвард или Йейл би предпочел Той ада, и мигом стана ясно по кой колеж си пада. Слава, слава, Господ Го нави да не се ослушва, а в Принстън да върви. Исус избра и случи, религия изучи, а другото се знае. Щом стана пълнолетен, Исус пристигна тук, тъй славен като Него светът не знае друг. Подмамваха го клубове, но лъжеха се те — Исус избра Ха-Те.“5

Двама апостоли от първия ред стават и пристъпват напред. Единият развива свитък с надпис „Бръшляна“, другият — с надпис „Къщурката“. След като вирват носове един срещу друг и подскачат самодоволно около Исус, песента продължава.

„Хор: Слава, слава, отиде той на юруш, нали е дялан камък, на място ще Го туриш. Бръшляна: Евреин е, не става. Къщурката: Занаятчия прост. Хор: И затова във «Тигъра» записа се Христос.“

Кели стиска юмруци тъй яростно, че кокалчетата й побеляват.

Дванайсетте апостоли отново се подреждат в редица с Христос по средата, сплитат ръце, размахват крака като танцьорки от френско вариете и подхващат заключителния куплет:

„Исус е веселяк, Исус е гордостта ни, заради Него ние сме също колежани. При туй е чудотворец и хич не е беда, че прави чудно вино от калпава вода. Учете се от Него.“

Тринайсетте мъже се обръщат и с отлично репетиран синхрон вдигат тогите си, за да разкрият послание, изписано върху задниците им — по една буква на бут:

„ЧЕСТИТ ВЕЛИКДЕН ОТ ХАН ТИГЪРА“

Следва хаотична смес от диви овации, възторжени викове и яростно дюдюкане. Тринайсетимата тъкмо се готвят да си тръгнат, когато от другия край на двора долита силен пукот, последван от трясък на разбито стъкло.

Всички извръщат глави към шума. На най-горния етаж на сградата „Дикинсън“, където е историческият факултет, проблясва светлина, после отново гасне. Един от прозорците е строшен. В мрака зад него се мярва движение.

Един апостол от ХТ надава пиянски вик.

— Какво става? — питам аз. Присвивам очи и едва различавам човешки силует на прозореца.

— Не е смешно — изръмжава Кели на Юда, който се е приближил до нашата шатра.

Той сбръчква нос.

— Какво прави той? — пита Кели, сочейки прозореца.

Юда се замисля.

— Ще пикае. — Той избухва в пиянски смях, после повтаря: — Ще пикае през прозореца.

5

Стиховете в книгата са преведени от Любомир Николов Нарви. — Б.ред.