Най-главното бе да се пази в тайна самоличността на дамата му. Той щеше да отсъства по работа през по-голямата част от деня и през това време в къщата не биваше да се допуска никой без неговото изрично разрешение.
По-късно лично той доведе двама посетители — единият бе перукер, а другият — бижутер.
— Модата в Лондон е станала направо абсурдна! Щом отиваш в театъра, имаш нужда от напудрена перука с щраусови пера.
— О, знам! Наблюдавах изисканото общество, излязло на разходка в парка. Всички бяха напудрени, целите в дрънкулки и дантели!
Докато Емералд пробваше перуките, Шон разгледа скъпоценностите, които бижутерът бе донесъл. Накрая избра една изящна огърлица с диаманти. Щеше да стои великолепно на нейната вечерна рокля от пурпурно кадифе. После си я представи само с огърлицата и реши, че ще почака до вечерта, за да й даде подаръка.
— Утре сме поканени на голямо празненство в дома на херцог Нюкасъл.
Очите й се разшириха.
— Откъде познаваш херцога?
— Реших да спечеля приятелството му, след като разбрах, че имаме общи врагове.
— Имаш предвид Монтагю?
— Може и така да се каже. Нюкасъл е толкова щастлив от успеха на кампанията си против Сандуич, че дава голям бал в чест на победата.
Емералд сви рамене.
— Моят чичо е ужасен човек. Какво се е случило?
— Кралят го е изгонил от адмиралтейството — нехайно отвърна Шон.
Емералд бе потресена. Графовете Сандуич управляваха адмиралтейството от времето на Чарлз II14. Погледна замислено Шон. Как, за Бога, бе успял да постигне падението на чичо й? Не се съмняваше, че именно неговата ловка ръка стои зад нещастията, постигнали граф Сандуич. Разбираше желанието му за отмъщение. Той бе наранен от Монтагю, не само физически, но и душевно. Скритите му рани нямаше да заздравеят, докато не постигнеше възмездие.
— Нима на бала ще допуснат една Монтагю? — със същия нехаен тон попита тя.
— Ти ще бъдеш неузнаваема с перуката и маската.
Емералд много скоро разбра, че Шон я бе излъгал. Двама лакеи, облечени в пищни униформи, стояха на прага на блестящата бална зала и посрещаха гостите. Единият поемаше наметките на дамите, а другият обявяваше имената на пристигналите. О’Тул подаде подплатената й с бял сатен пелерина и съобщи:
— Граф Килдеър.
После я хвана под ръка и двамата пристъпиха в балната зала. Всички погледи се насочиха към тях. Чу се шумно ахване, последвано от тишина. Емералд реши, че сигурно дрехите им са причина за това всеобщо смайване. В пурпурната си кадифена рокля и с блестящите диаманти на шията, тя контрастираше на фона на присъстващите дами в пастелни тонове и перли. Шон пък бе единственият мъж в черно.
Ала домакинята, херцогиня Нюкасъл, бързо я извади от заблуждението й.
— Колко забавно, че племенницата на Монтагю е дошла да празнува провала му!
— Как отгатнахте самоличността ми, Ваша светлост? — сковано попита Емералд.
Херцогинята хвърли предизвикателен поглед към Шон.
— Скъпа моя, двамата с Килдеър сме много близки.
Очите на Емералд блеснаха гневно зад маската. Беше бясна, че Шон я е излъгал. Изпита и ревност. Обаче успя да се засмее и да потупа ръката на спътника си с ветрилото.
— Значи е истина, хитри дяволе, че ти харесват по-възрастни жени?
Херцогинята застина. Шон поднесе нехайно ръката й към устните си, изпълнен с възхищение към остроумната си партньорка, която се оказа достойна съперничка на надутата англичанка. Бе готов да се обзаложи, че Емералд би сложила в малкото си джобче всички присъстващи.
Нюкасъл също се приближи, за да ги поздрави. Емералд стрелна предизвикателно Шон и се отдалечи с херцога под ръка. През цялата вечер повечето мъже се въртяха около нея. За тях изглежда нямаше никакво значение чия дъщеря или племенница е. Те просто се възхищаваха на красотата и чувствеността, която излъчваше.
И завиждаха на любовника й. Щом успяваше да задоволи опасния граф Килдеър, значи бе истинско съкровище в леглото. Емералд бе поразена от успеха си. Получи поне три предложения за покровителство, в случай че вече се е отегчила от настоящия си любовник. Отклони ги със смях, макар ме в душата си не се чувстваше спокойна.
Досещаше се, че навярно цял Лондон знае, че е изоставила съпруга си, за да стане любовница на граф Килдеър. Освен това разбираше, че Шон О’Тул съвсем съзнателно парадира с последното си завоевание. Каква наивна глупачка е била. Разбираше, че той я бе отвлякъл, за да вбеси Монтагю, но това явно не му стигаше. Искаше целият проклет свят да узнае какво бе направил!
14
Чарлз II (1630–1685). Крал на Великобритания и Ирландия от 1660 година, когато Парламентът гласува възстановяването на монархията. Опитите му да върне католицизма в Англия довеждат до войната с Холандия през 1672–1674. Влиза в конфликт с Парламента и го разпуска през 1681 година. Наследен е от Джеймс II. — Б.пр.