— Ще вземете ли Емералд и Джон със себе си, сър?
Монтагю не бе обмислял тази възможност, но сега, след като Джак го спомена, реши, че идеята не е лоша. Присъствието на деца на борда щеше да разсее всякакви подозрения относно естеството на товара.
— Преживяването може да е от полза за младия Джон — отбеляза Монтагю.
Синът му далеч не бе толкова зрял, колкото синовете на О’Тул. Не можеше дори да се мери с тях, затова времето, прекарано в компанията им, би могло да го поразбуди и накара по-бързо да възмъжее.
Глава 3
Емералд се бе изтегнала върху златистия пясък под топлите лъчи на слънцето. Въздухът сякаш бе наситен от някакво прекрасно очакване. Мекият морски бриз танцуваше в черните й къдрици и галеше нежно лицето й. Изпълваше я безкрайна радост, граничеща с щастието. Знаеше, че скоро, много скоро той ще дойде при нея.
Очите й останаха затворени, а устните й потрепнаха, сякаш докоснати от нежните крила на пеперуда. Усмихна се загадъчно и бавно повдигна клепки. Той бе коленичил пред нея и вперил напрегнат взор в лицето й, а тъмносивите му очи преливаха от смях. Без да откъсва очи от неговите, тя бавно се надигна и застана на колене.
Нямаше нужда от думи. Копнежът да се докоснат изгаряше кръвта им. Протегнаха ръце едновременно. Пръстите галеха бузата, шията, рамото на другия. Ръката на Емералд се плъзна по гърдите му и се спря там, където бе сърцето му. Усети бясното туптене. Нейният ирландски принц! Наведе се, за да завладее устните й със своите, но когато топлият му дъх ги опари, Емералд се събуди, мълвейки страстно:
— Шон, Шон…
Рязко отметна завивките, надигна се, прокара пръсти през облака от великолепни черни къдрици и изпъна дългите си крака. Не се облече, а излезе от спалнята си и изкачи трите стъпала. Както през повечето сутрини, когато баща й отсъстваше, Емералд се плъзна в леглото до майка си, за да обсъдят плановете си за през деня.
Амбър, която обожаваше дъщеря си, улавяше всяко нейно настроение.
— Скъпа, днес ми изглеждаш различна?
Емералд се изчерви. За пръв път майка й виждаше страните на дъщеря й да порозовяват от някоя скрита мисъл.
— Сънувах…
— Принца ли?
Емералд кимна и се обгърна с ръце и се замисли за напъпилите си гърди.
— Радвам се за теб. Мисля, че вече порастваш. Как изглеждаше?
Лицето й светна от възторг.
— Беше ирландец!
— Тогава пази добре сърцето си, скъпа моя, защото сигурно ще е един очарователен измамник.
Амбър целуна тъмнокосата глава на дъщеря си и се измъкна от леглото. Отвори високия френски прозорец, и излезе на балкона, който водеше към наблюдателната кула. Погледът й се насочи към хоризонта. Забеляза платната на приближаващ кораб. Идваше от Ливърпул. За да натовари ирландското уиски, което бе скрито в дълбоките подземия на къщата.
Обзе я внезапна тревога, тъй като забеляза, че корабът е прекалено малък, за да е търговски. Знача „Суолоу4“! Младата жена се втренчи напрегнато през морската шир. Замоли се отчаяно сетивата й да са я излъгали, но ледените пръсти вече бяха стиснали сърцето й, затова бързо се върна в спалнята.
— Някой друг път ще отидем да разгледаме вълшебната долина, скъпа. Баща ти си идва. Върви и намери Джони. Кажи му да не излиза никъде. После бързо си ела. Трябва да се облечем както подобава.
Спалнята на Джони обаче се оказа празна. Без да губи нито миг, Емералд се спусна по стълбите, мина за по-пряко през кухнята и изхвръкна през задната врата. Пътьом грабна някаква наметка за да покрие нощницата си.
Откри го в конюшните са да оседлава уелското си пони. Брат й не притежаваше нейната тъмна красота. За съжаление бе наследил руменото лице на баща си и правите му кестеняви коси.
— Не бива да излизаш! Татко си идва…
Лицето на Джони пребледня, а очите му се разшириха ужасено. Емералд дори си помисли, че ще се метне на понито и ще изчезне. Ала след миг осъзна, че не би се осмелил да стори подобно нещо. Новината по-скоро го бе заковала на място.
— Какво трябва да направя? — отпаднал попита той.
— Разполагаме с един час. Преоблечи се и си сложи най-хубавата перука. Аз ще ти помогна с вратовръзката. И най-вече, Джони, опитай се да не издаваш страха си пред него.
— Лесно ти е да го кажеш, Емералд. Когато се върнем в Лондон, мама ще те изпрати в училището за млади девици Сейнт Олбън, но аз ще отида във флотската дивизия към адмиралтейството. Това ще означава, че той ще ми нарежда денем и нощем какво да правя. Какъв кучешки живот ще бъде!