В мръсното, тясно помещение царял непрогледен мрак, само на едно място забелязал някаква необикновена светлина. Когато се приближил, видял, че свети кристалното яйце, което лежало на ъгъла на тезгяха, близо до витрината. Тънък лъч се промъквал през пролуката на кепенците, падал върху предмета и като че изпълвал цялата му вътрешност.
Мистър Кейв разсъдил, че това противоречи на законите на оптиката, известни му от младежките години. Нямало нищо чудно в това, че лъчите се пречупвали в кристала и се събирали вътре във фокус, ала самото разсейване обърквало понятията му по физика. Той се приближил още повече до кристала, започнал да се взира в него и да го оглежда отстрани, за момент обзет отново от оная научна любознателност, която определила призванието му на младини. С учудване забелязал, че светлината не е неподвижна, а се извива във вътрешността на яйцето, сякаш то било куха сфера, напълнена с някакъв светещ газ. Обикаляйки, за да го види от различни страни, той изведнъж се изпречил на пътя на лъча, но въпреки това кристалът продължавал да свети. Смаян, той отдръпнал яйцето от светлинния лъч и го пренесъл в най-тъмната част на дюкянчето. Още четири-пет минути то продължавало да свети, ала постепенно взело да потъмнява и угаснало. Поставил го в тънката ивица дневна светлина, и то почти незабавно заблестяло отново.
Поне дотук мистър Уейс можеше да провери необикновения разказ на мистър Кейв. Той сам няколко пъти бе държал тоя кристал под светлинен лъч (чийто диаметър не надвишаваше един милиметър). И в пълен мрак, какъвто е възможно да се създаде под кадифена покривка, кристалът несъмнено фосфоресцираше, макар и слабо. Обаче в това лъчение като че ли имаше нещо особено, което не всяко око можеше да забележи; например мистър Харбинджър — име, познато на всеки читател, интересуващ се от научна дейност на Пастьоровия институт — се оказа абсолютно неспособен да долови каквато и да било светлина. А способността на мистър Уейс в това отношение беше несравнимо по-малка от тая на мистър Кейв. Дори у мистър Кейв тази възприемчивост значително се менеше: той виждаше най-добре в моменти на крайна отпадналост и умора.
Ала още отначало светлината в кристала вселила странно обаяние у мистър Кейв. И фактът, че той не казал никому за необикновените си наблюдения, говори по-красноречиво за душевната му самота, отколкото цял том патетични описания. Той, изглежда, живеел в атмосфера на такава дребнава злоба, че да признае съществуването на нещо, което му доставя удоволствие, значело да рискува да го загуби. Той забелязал, че с настъпването на зората и увеличаването на количеството разсеяна светлина кристалът явно потъмнява. И известно време можел да гледа в него само нощем, в тъмните ъгли на дюкянчето.
Сетил се да използува парче старо кадифе, което му служело за фон на колекцията от минерали, и като го сгъвал на две и покривал с него главата и ръцете си, можел да следи движението на светлината в кристала дори денем. Много се страхувал да не го завари така жена му, и се отдавал на това свое занимание само следобед, докато тя спяла на горния етаж, и то скришом, в една кухина под тезгяха. И един ден, когато въртял кристала в ръце, забелязал нещо. То се появило и изчезнало като светкавица, но му се сторило като че за миг пред него се разкрила гледка на някаква огромна, просторна непозната страна; а когато обърнал яйцето така, че закрил светлината, същото видение му се мярнало повторно.
Отегчително и излишно би било да описвам всички по-нататъшни фази на откритието на мистър Кейв. Достатъчно е да кажа, че ефектът бил следният; гледан под ъгъла от около 137 градуса от посоката на светлинния лъч, кристалът давал ясна и плътна картина на обширна и странна местност. Тя съвсем не приличала на съновидение; създавала определено впечатление за реалност, и колкото по-силна била светлината, толкова по-реална и веществена изглеждала. Това било движеща се картина, тоест някои предмети в нея се движели, но бавно, в известен ред, като реални неща и в зависимост от изменението на посоката на светлината и гледната точка се меняла и самата картина. Все едно гледаш нещо през лупа и я обръщаш, за да го видиш под друг ъгъл.
Мистър Уейс ме уверява, че мистър Кейв разказвал много подробно, без оная възбуда, характерна за страдащите от халюцинации. Но трябва да се има пред вид, че колкото и да се мъчел мистър Уейс да види подобна картина в бледата опалесценция на кристала, усилията му оставали напразни. Разликата в силата на впечатленията, получавани от двамата, била много голяма и вероятно това, което за мистър Кейв било гледка, за мистър Уейс представлявало само неясна мъглявина.