Както и да е, зная, че си заето момче (не се подигравам), затова няма да ти отнемам много време. Само исках да знаеш, че постоянно мисля за теб и се надявам скоро да те видя. Всъщност разчитам на това. Възнамерявам да убия Нана и децата пред очите ти. Нямам търпение отново да се срещна с всички вас. И това ще стане — обещавам ти.
Прочетох бележката два пъти и едва не ми призля. Сетне я скъсах на малки парченца и се опитах да направя противното на онова, което Кайл искаше да постигне: изхвърлих го от мислите си.
Или поне донякъде.
После се обадих в строго охранявания затвор в Колорадо, за да им кажа за писмото, както и да се уверя, че Кайл Крейг е все още там, в килията.
19.
Беше събота и не бях на работа. Никакви престъпления, нито наказания за днес. Никакви психопати на хоризонта, поне доколкото ми бе известно.
Семейната ни кола в тези дни беше древната „Тойота Корола“, която някога принадлежеше на Мария. Освен сантименталната й стойност и издръжливостта не намирах в нея други привлекателни качества нито във формата, нито в съдържанието й. А още по-малко в белезникавата боя и безбройните ръждиви петна по капака на багажника и на калниците. За рождения ми ден децата ми бяха подарили няколко стикера, на които с големи букви пишеше: „Може и да съм бавна, но пак те изпреварвам“ и „Изпълни молбата ми и открадни тази кола“. Те също не харесваха королата.
И така, в тази светла и слънчева съботна сутрин аз взех Джени, Деймън и малкия Алекс, за да отидем да си купим автомобил.
Докато шофирах, от уредбата в колата се носеха звуците на „Знаменитост за една нощ“ на Туиста4, последвана от „Всичко се разпада“ на Кейни Уест5.
През цялото време децата се надпреварваха да правят все по-налудничави предложения за колата, която трябваше да си купим.
Джени искаше „Рейндж роувър“, но това нямаше да стане поради един куп основателни причини. Деймън се опитваше да ме убеди да му купя мотоциклет, който, разбира се, той нямаше да може да използва поне още четири години, докато не навърши осемнадесет. Идеята му беше абсурдна и аз дори не я удостоих с отговор, ако не се брои изръмжаването.
Малкият Алекс, или Али, беше съгласен на каквато и да е марка кола, стига да е червена или яркосиня. Той беше интелигентно момче и сигурно щях да се съобразя с предпочитанията му, като се изключи „червена“ и „ярка“.
И така ние спряхме пред магазина на „Мерцедес“ в Арлингтън, Вирджиния, което не беше много далеч от вкъщи. Джени и Деймън се заплеснаха по един сребрист спортен CLK с подвижен покрив, докато Али пробваше широката предна седалка на един R350. Аз си мислех за подходяща семейна кола — безопасна, красива и удобна.
— Тази ми харесва — заяви Али. — Синя е. И е хубава. Точно както трябва.
— Имаш отличен вкус за автомобили, приятелче. Виж тези шест разкошни седалки. Погледни този стъклен покрив, сигурно е висок поне метър и петдесет.
— Красива е — повтори Али.
— Протегни се. Погледни колко е широко, малки човече. Това се казва автомобил.
Продавачката на име Лори Бъргър стоеше до нас през цялото време, без да бъде прекалено настоятелна или досадна. Оценявах го. Бог да благослови компанията „Мерцедес“.
— Имате ли въпроси? — попита жената. — Нещо, което бихте искали да знаете?
— Всъщност не, Лори. Още щом седнеш в R350, и вече ти се иска да го купиш.
— Това доста улеснява работата ми. Имаше същия модел и в черно със сребристосива тапицерия. Наричаме R350 кола с висока проходимост. Купето комби е като на сувовете.
— И съчетава качествата и на двете — усмихнах й се свойски.
В този момент пейджърът ми иззвъня и аз въздъхнах достатъчно високо, за да привлека околните погледи.
Не и в събота! Не и докато си купувам кола. Не и докато съм седнал в този прекрасен „Мерцедес R350“.
— Охо! — възкликна Али и се ококори. — Сетне извика високо през салона, за да го чуят Деймън и Джени. — Пейджърът на тати звъни!
— Ти си един малък издайник! — промърморих и го целунах по главичката.
Правех го по няколко пъти на ден.
Той се изкиска и ме плесна по ръката. Винаги оценяваше шегите ми. Нищо чудно, че двамата се разбирахме толкова добре.
4
Сценично име на Кавалиър Мичъл (р. през 1973 г.), рапър, най-бързо говорещ според книгата на рекордите на „Гинес“. — Б.пр.