— Обичам те, Алекс. Никой няма да те обича като мен.
2.
В Балтимор, на около шестдесет и пет километра северно от Вашингтон, двама двайсетгодишни нахакани дългокоси младежи с вид на професионални убийци отминаха с пренебрежение табелата „Само за членове“ и с наперена походка влязоха в сградата на частния клуб „Свети Франциск“ на Саут Хай Стрийт, недалеч от пристанището. И двамата бяха въоръжени до зъби, но се хилеха като клоуни.
Тази вечер в салона на клуба бяха събрани двадесет и седем главатари на мафиотски групи, заедно с бодигардовете си. Играеха карти, пиеха грапа и еспресо и гледаха по телевизията как „Булетс“ губят от „Никс“. Внезапно всички млъкнаха и впериха очи в новодошлите.
Никой не влизаше в „Свети Франциск от Асизи“ неканен, камо ли въоръжен.
Единият от натрапниците, на име Майкъл Съливан, поздрави групата с небрежен жест. „Каква смешна шибана компанийка“, помисли си той. Какво си въобразяваха всички тези наперени гангстерчета, които преживяха зад масите. Приятелят му, или compare, както се наричаха помежду си, Джими Бомбето Галати, обходи с поглед помещението изпод периферията на овехтялата си мека черна шапка. Приличаше на Скуиги от „Лавър енд Шърли“1. Обстановката бе типична за обикновен клуб — прави столове, маси за карти, импровизиран бар с дървен плот и буренца с бира.
— Къде е комитетът по посрещането? Ами духовият оркестър? — попита с насмешка Съливан. Той живееше заради сблъсъците — без значение дали са словесни, или юмручни. Двамата с Джими Бомбето скачаха срещу всички останали още от времето, когато бяха петнадесетгодишни и избягаха от домовете си в Бруклин.
— Кой, по дяволите, си ти? — изръмжа здравеняк от охраната, надигайки се застрашително иззад една от масите. Беше висок около метър и деветдесет, с лъскава черна коса и тежеше около сто килограма.
— Той е Касапина от Слиго. Не го ли знаеш? — попита Джими Бомбето. — Ние сме от Ню Йорк сити. Някога чувал ли си за Ню Йорк сити?
3.
Бодигардът го изгледа сащисан, но преди да реагира, един възрастен мъж в черен костюм и бяла риза, закопчана до горе, вдигна ръка помирително, сякаш беше самият папа, и заговори бавно, с подчертан акцент:
— На какво дължим тази чест? Разбира се, че сме чували за Касапина. Но защо сте дошли в Балтимор? Какво можем да направим за вас?
— Просто минавахме оттук — отвърна небрежно Майкъл Съливан. — Трябва да свършим малко работа за господин Маджоне във Вашингтон. Вие, господа, чували ли сте за него?
Всички кимнаха едновременно. Явно ставаше дума за сериозен бизнес. Доминик Маджоне контролираше фамилията в Ню Йорк, която владееше почти цялото Източно крайбрежие чак до Атланта.
Нямаше гангстер, който да не знае кой е Доминик Маджоне. Касапина бе един от най-безмилостните му убийци. Говореше се, че използвал касапски ножове, скалпели и дървени чукове, за да ликвидира жертвите си. Репортер от „Нюсдей“ бе писал по повод на едно от зверствата му: „Нито едно човешко същество не би могло да направи това“. Касапина всяваше страх не само в средите на мафията, но и сред полицаите. Затова за гангстерите в клуба бе изненада, че жестокият убиец е толкова млад и повече прилича на филмова звезда с дългата си руса коса и поразителните сини очи.
— Е, къде ви е уважението? Май не забелязвам нищо подобно в тази стая! — ехидно се захили Джими Бомбето. На него като на Касапина също му се носеше славата, че реже ръце и крака.
Охранителят, който се бе изправил, направи рязко движение, но в ръката на Касапина проблесна нож, тя се стрелна напред като мълния и отряза върха на носа и половината му ухо. Онзи изрева, покри с длани окървавено си лице и отскочи назад, но изгуби равновесие и се просна тежко на дървения под.
Касапина беше бърз и очевидно изключително ловък с ножа. Приличаше на някогашните страшилища от Сицилия. Един стар наемен убиец от Южен Бруклин го беше научил на всички хватки с ножа. Рязането на крайници и чупенето на кости му се удаваха с безкрайна лекота. Смяташе ги за своя запазена марка, символ на жестокостта си.
Джими Бомбето беше въоръжен с 45-калибров полуавтоматичен пистолет. Познат като Джими Закрилника, той винаги пазеше гърба на Касапина.
Майкъл Съливан закрачи бавно из стаята. Ритна две маси за карти, спря телевизора и издърпа щепсела на кафе машината. Всички замръзнаха в предчувствие, че някой от тях ще умре. Но защо Доминик Маджоне им бе изпратил откачения си убиец?
— Явно очаквате от мен малко шоу — заговори тихо Касапина. — Виждам го в очите ви. Надушвам го. Е, по дяволите, не бих искал да ви разочаровам.
1
Телевизионен ситком по Ей Би Си (1970-1983). Скуиги е приятел на главните герои, с неприятен характер, нечистоплътен, колекционер на умрели молци. — Б.пр.