— Кучият му син Солоцо, наистина си го бива. Виж как се споразумяхме. Довечера в осем той и капитан МакКлъски ще вземат Майк, който ще чака пред бара на Джак Дъмпси на Бродуей. Ще отидат някъде да поговорят и да решат въпроса. Майк и Солоцо ще говорят на италиански, така че полицаят-ирландец да не може да разбере за какво, по дяволите, става дума. Той дори ми каза да не се тревожа, защото знаел, че МакКлъски не разбира и една дума италиански освен soldi3, а за теб е проверил, Майк, и знае, че разбираш сицилиански диалект.
Майкъл сухо каза:
— Доста съм го позабравил, но няма да разговаряме дълго.
Том Хейгън се обади:
— Няма да пуснем Майк да тръгне, докато при нас не дойде посредникът. Това уредено ли е?
Клеменза кимна:
— Посредникът е в дома ми, играе на карти с трима от моите хора. Ще чакат аз да им се обадя, за да го освободят.
Сони отново потъна в кожения фотьойл:
— Сега как, по дяволите, да открием къде е мястото на срещата? Том, ние имаме информатори в семейство Таталия, как стана така, че още не са ни съобщили нищо?
Хейгън сви рамене:
— Проклетият Солоцо е наистина много хитър. Играе тази игра в съвсем тесен кръг, толкова тесен, че не използува дори хора за охрана. Смята, че капитанът му е достатъчен и че безопасноста е по-важна, отколкото да го охраняват с оръжие. И е прав. Ще трябва да сложим на Майк опашка и да се надяваме, че всичко ще мине добре.
Сони поклати отрицателно глава:
— Не, всеки може да се отърве от опашка, стига наистина да иска да го стори. Това е първото нещо, което ще проверят.
По това време беше вече пет следобед. С тревога, изписана на лицето му, Сони каза:
— Може би ще трябва да оставим Майк да стреля по тези, които са в колата, когато се опитат да го вземат за срещата.
Хейгън поклати отрицателно глава:
— Ами ако Солоцо не е в колата. Напразно ще си разкрием картите. По дяволите, трябва да рззберем къде ще го заведат.
Клеменза добави:
— Може би трябва да се опитаме да разберем защо Солоцо държи мястото на срещата в такава голяма тайна.
Майкъл нетърпеливо каза:
— За да е абсолютно сигурен. Защо да позволи да узнаем нещо, ако може да го скрие? Освен това той надушва, че е в опасност. Трябва да е дяволски подозрителен, макар и под крилото на оня полицейски капитан.
Хейгън щракна с пръсти:
— Детективът, онзи приятел, Филипс. Защо не му позвъниш, Сони? Може пък той да разбере къде, по дяволите, може да бъде намерен капитанът? Струва си да се опита. На МакКлъски няма да му пука кой ще знае къде отива.
Сони вдигна телефона и набра един номер. Говори тихо после затвори.
— Ще ни се обади — рече той.
Чакаха почти трийсет минути и тогава телефонът иззвъня. Сони записа нещо в бележника си и затвори телефона. Лицето му беше напрегнато.
— Мисля, че стана ясно — каза той. — Капитан МакКлъски винаги трябва да съобщава къде може да бъде намерен. От осем до десет тази вечер щял да бъде в „Луна Ейжа“, в Бронкс. Знае ли някой мястото?
Тесио уверено отговори:
— Аз го знам. Идеално е за нас. Малко уютно заведение с големи сепарета, където хората могат да си поговорят насаме. Хубава храна. Всеки си гледа работата. Идеално. — Той се надвеси над бюрото на Сони и нареди фасовете от цигари, за да обясни разположението. — Това е входът. Майк, когато свършиш, просто излез и завий наляво, а после зад ъгъла. Ще те видя, ще включа фаровете и ще те взема в движение. Ако изпаднеш в опасност, извикай и аз ще се опитам да вляза вътре и да те измъкна. Клеменза, ти трябва да работиш бързо. Изпрати там някой, за да постави револвера. Тоалетната е стара и има място между казанчето за вода и стената. Кажи на твоя човек да го закрепи там отзад с тиксо. Майк, след като те обискират в колата и разберат, че си чист, вече няма да се тревожат много за теб. В ресторанта почакай малко, преди да се извиниш. Не, още по-добре, искай разрешение да отидеш. Първо се престори, че нещо те притеснява, съвсем естествено. Те нищо няма да се досетят. Но когато излезеш от тоалетната, не губи време. Не сядай отново на масата, а стреляй веднага. И не поемай никакви рискове. Стреляй в главата, по два изстрела и на двамата, и се измъквай бързо навън, колкото ти държат краката.
Сони слушаше много внимателно през цялото време.
— Искам някой много добър, много сигурен човек да постави револвера там — обърна се той към Клеменза. — Не искам брат ми да излезе от тая тоалетна и да си държи в ръцете само оная работа:
Клеменза натъртено каза:
— Револверът ще бъде там.
— Добре — каза Сони. — А сега всички на работа. Тесио и Клеменза излязоха. Том Хейгън попита: