— Много право — отвърна князът. — Трябва тоя гост да им се е възпротивил нещо или може би не е искал да лъже така, както е изнасяло на тях, защото аз и тук още видях как те му смигаха да каже, че Юранд пръв е започнал.
А Мрокота от Моцажев каза:
— Юначага ще е тоя момък, щом е можал да строши ръката на това куче Данвелд.
— Той казва, че чул как на немеца изпращели кокалите — отговори князът — и ако се съди по това как се отличи в гората на лова — твърде е възможно! Личи си, че и слугата, и господарят са юначаги момци. Ако не беше Збишко, турът би се хвърлил върху конете. И лотарингецът, и той направиха много за спасението на княгинята…
— Вярно, че е юначага — потвърди отец Вишонек. — Ето и сега едва диша, а се застъпи за Юранд и извика ония… Такъв именно зет трябва на Юранд.
— Юранд в Краков като че е разправял нещо друго, но сега мисля, че няма да се противи — рече князът.
— Исус Христос ще ни помогне в това — обади се княгинята, която бе влязла и чула края на разговора. — Не може Юранд да се противи сега, стига бог да върне здравето на Збишко. Но и ние също трябва да го наградим.
— Най-добрата награда за него ще бъде Данушка и аз мисля, че ще я получи, и то главно затова, че щом жените се заемат с нещо, никакъв Юранд не може да успее против тях.
— Нима те не заслужават да се заема с тая работа? — попита княгинята. — Ако Збишко беше непостоянен, не бих продумала, ала по-верен от него надали има на света. И девойката също. Не се отделя от него сега нито на крачка — и по лицето го милва, а той въпреки болките й се усмихва. Дори понякога на мене самата сълзи потичат от очите! Истина ви казвам!… На такава любов заслужава да се помогне, защото и божията майка се радва, като гледа човешкото щастие.
— Ако е рекъл господ — каза князът, — и щастие ще има. Що е право, без малко не му отсякоха главата заради тази девойка, а сега пък турът го изпомачка.
— Не казвай, че „заради нея“! — извика бързо княгинята. — Защото не друг, а Данушка го спаси в Краков.
— Това е право. Но ако не беше тя, той не би нападнал Лихтенщайн, за да смъкне перата от главата му, пък и за дьо Лорш не би рискувал тъй охотно живота си. А що се отнася до наградата, аз вече казах, че те и двамата я заслужават и ще обмисля това в Чеханов.
— Збишко на нищо не би се зарадвал тъй, както на рицарски пояс и златни шпори.
Князът се усмихна добродушно и отвърна:
— Тогава нека момата му ги занесе, а когато немощта го напусне, веднага ще се погрижим всичко да стане така, както го изисква обичаят. Нека му ги занесе веднага, защото неочакваната радост е най-добрата!
Като чу това, княгинята прегърна княза в присъствието на придворните, после целуна няколко пъти ръцете му, а той все се усмихваше, най-сетне каза:
— Виждате ли… Да! Добра мисъл ти дойде на ума! Ето че дух свети не се е поскъпил и на жените да даде малко разум! Повикай веднага девойката.
— Данушке! Данушке! — завика княгинята. — След малко на вратата на съседната стая се показа Дануша със зачервени от безсъние очи и с глинена ухатка в ръка, пълна с гореща каша, с която отец Вишонек налагаше премазаните кости на Збишко и която старата прислужница току-що й бе дала.
— Ела при мене, сирачето ми! — каза Януш. — Остави ухатката и ела.
И когато тя се приближи с известна нерешителност, защото „господарят“ будеше у нея винаги лека боязън, той я привлече ласкаво към себе си и почна да я милва по лицето с думите:
— Беда ли те сполетя тебе, дете, а?
— И още как! — отговори Дануша.
И понеже сърцето й беше измъчено, а сълзите й готови, тя заплака веднага, но тихичко, за да не разсърди княза; а той я запита отново:
— Защо плачеш?
— Защото Збишко е болен — отговори тя и притисна ръце на очите си.
— Не се бой нищо няма да му стане. Нали така, отче Вишонек?
— Охо! С божата воля той е по-близо до сватба, отколкото до гроб — отговори добрият отец Вишонек.
А князът рече:
— Почакай! Ей сега ще ти дам за него лек, който ще му помогне, а може би и съвсем ще го излекува.
— Балсам ли изпратиха кръстоносците? — извика бързо Дануша, като свали ръце от очите си.
— С това, което ще ти пратят кръстоносците, по-добре намажи някое куче, а не рицарчето, което обичаш. Но аз ще ти дам нещо друго.
После се обърна към придворните и извика:
— Някой от вас да се затече в моята стая за шпори и пояс!
А след малко, когато му ги донесоха, каза на Дануша:
— Вземи и ги занеси на Збишко и му кажи, че отсега той е препасан. Ако умре, ще се яви пред бога като miles cinctus41, ако ли пък оздравее, останалото ще довършим в Чеханов или във Варшава.