А той след малко добави:
— Да имаше разрешение, не бих се противил, защото ми е мъчно за вас. За позволение от Юранд не бих държал толкова, щом милостивата господарка позволява и отговаря за съгласието на княза, нашия повелител. Та нали те са баща и майка на нашата Мазовия. Но без разрешението на епископа не мога. Ех, да беше сега тук епископ Якуб от Курдванов, може би не би отказал да даде разрешение, при все че е строг духовник, не какъвто беше неговият предшественик епископ Мамфиолус, който на всичко казваше: „Bene! Bene!“42
— Епископ Якуб от Курдванов обича много и княза, и мене — намеси се княгинята.
— Затова и смятам, че не би отказал да даде разрешение, щом има причини… Девойката трябва да замине, а момъкът е болен и може Да умре… Хм… in articulo mortis43… Но без разрешение не мога.
— Та аз и по-късно бих измолила от епископ Якуб разрешение: той може да е колкото си ще строг, но няма да ми откаже тази милост… Ето, аз отговарям, че няма да откаже.
На това отец Вишонек, който беше човек добър и кротък, рече:
— Думата на помазаницата божия е голяма дума… Страх ме е от отец епископа, но това е голяма дума!… Пък и момъкът би могъл нещо да обещае на катедралата в Плоцк… Не зная… Във всеки случай, докато не дойде разрешение, това ще бъде грях — и то не на някой друг, а мой… Ех! Исус Христос е наистина милосърден и ако някой съгреши не за лична корист, а от състрадание към чужда беда, толкова по-лесно му прощава!… Ала грехът си е грях и ако епископът упорствува, кой ще ми опрости греха?
— Епископът няма да упорствува! — извика княгиня Ана.
А Збишко рече:
— Тоя Сандерус, който пристигна с мене, има за всичко индулгенции.
Отец Вишонек може би и не вярваше много в индулгенциите на Сандерус, но беше доволен да се залови поне за някакъв повод, само да помогне на Збишко и Дануша, защото много обичаше девойката, която познаваше от малка. И най-сетне, като помисли, че в най-лошия случай може да го сполети само черковно покаяние, той се обърна към княгинята и каза:
— Аз съм свещеник, но съм и слуга на княза. Какво ще ми заповядате, милостива господарке?
— Не искам да заповядвам, а ще моля — отговори тя. — А пък ако тоя Сандерус има индулгенции…
— Сандерус има. Но въпросът е за епископа. Той заедно с духовниците там в Плоцк разпраща строги разпореждания.
— От епископа не се бойте. Както съм чула, той е забранил на свещениците да носят мечове, лъкове и други неприлични работи, но не е забранил да правят добро.
Отец Вишонек вдигна очи и ръце нагоре:
— Тогава нека се изпълни вашата воля.
При тези думи радост обхвана сърцата на всички. Збишко отново се опря на възглавницата, а княгинята, Дануша и отец Вишонек седнаха около леглото и почнаха да обсъждат как да наредят работата. Те решиха да пазят тайна, така че в замъка нито една жива душа да не узнае за това, решиха също, че Юранд не бива да знае нищо, докато сама княгинята не му съобщи всичко в Чеханов. А отец Вишонек щеше да напише писмо от княгинята до Юранд да дойде веднага в Чеханов, дето могат да се намерят по-добри лекове за болестта му и дето самотността му ще го измъчва по-малко. Решиха най-сетне, че и Збишко, и Дануша ще се изповядат веднага, а венчавката ще стане през нощта, когато всички легнат да спят.
На Збишко мина през ум мисълта да вземе оръженосеца си чех като свидетел на венчавката, но изостави това намерение, като си припомни, че тоя момък му е пратен от Ягенка. За миг тя се яви в паметта му като жива и му се стори, че вижда руменото й лице, разплаканите й очи и чува умолителния й глас: „Не прави това! Не ми отплащай със зло за доброто и със зла съдба за любовта!“ И внезапно го обхвана страшна жалост към нея, защото чувствуваше, че ще й нанесе тежка обида, от която тя няма да намери утеха нито под покрива на згожелицката къща, нито в дебрите на боровите гори, нито на полето, нито в подаръците на абата, нито в задирванията на Чтан и Вилк. И в душата си той каза: „Да ти даде господ всичко най-добро, девойко, но при все че съм готов за тебе и небето да сваля — не мога другояче.“ И наистина убеждението, че не му е по силите това, му донесе веднага облекчение и му върна спокойствието и той почна да мисли само за Дануша и за венчавката.
Все пак не можеше да мине без помощта на чеха, та колкото и да искаше да премълчи пред него това, което трябваше да стане, поръча да го повикат и му каза:
— Пристъпвам днес към изповед и причастие, облечи ме колкото се може по-добре, като че ще отивам в кралските покои.
Чехът се поизплаши и го загледа в лицето, но Збишко разбра това и му рече: