Но се излъга в сметките си, защото ги задържаха придошлите води на река Hep и Бзура. Преди да стигнат Ленчица, те трябваше да прекарат четири дена в една празна кръчма, чийто стопанин се беше изселил някъде навярно поради страх от наводнение. Пътят, който водеше от кръчмата към града, макар и постлан с дървени греди, беше сега съвсем потънал и залян на голямо пространство с рядка кал. Мачковият слуга Вит, родом от тия места, бил чувал, че имало някакъв път през горите, но не се наемаше да ги поведе, защото знаеше, че ленчицките блата са свърталища на нечестиви сили, а особено на могъщия Борута54, който обичал да завежда хората в бездънните мочурища и да ги спасява от смъртта само с цената на душата им. Самата кръчма също имаше лоша слава и при все че пътниците в ония времена носеха със себе си храна, та можеха да не се страхуват от глад, все пак престоят в такова място внушаваше безпокойство дори на стария Мачко…
Нощем се чуваше тропот по покрива на къщата, а навремени нещо почукваше и на вратите. Ягенка и Анулка, които спяха в малката стаичка току до голямата стая, чуваха също в тъмнината нещо като трополене на малки стъпала по глинения под и дори по стените. Но това не ги плашеше много, защото и двете бяха навикнали в Згожелице с домашните духове, които на времето старият Зих заръчваше да хранят и които според разпространените тогава вярвания не докарваха злини на оня, който не се скъпеше да им дава остатъците от трапезата си. Но една нощ от близкия гъсталак се разнесе глух и зловещ рев, а на сутринта по калта личаха следи от големи копита. Те можеха да бъдат от някой зубър или тур, но Вит твърдеше, че и Борута, макар и да е с образ на човек, дори шляхтич, вместо стъпала имал копита, а ботушите, с които се явявал между хората, снемал в мочурищата, за да не ги разваля. Като чу, че злият дух може да се умилостиви с някакво питие, Мачко през целия ден мисли дали ще е грешно да го направи свой приятел и дори се съветва по този въпрос с Ягенка.
— Ще окача на плета за през нощта един волски мехур, пълен с вино или с медовина — каза той, — и ако нещо го изпие, ще знаем поне, че обикаля тъдява.
— Само да не разсърдим с това силите небесни — отговори девойката, — защото ни е потребна божията благословия, за да можем да помогнем на Збишко.
— Та и аз от това се боя, но си мисля, че медовината все пак не е душа. Душата си няма да дам, а какво е за небесните сили един мехур с медовина!
После сниши глас и прибави:
— Че шляхтич ще нагости шляхтича, пък макар той да е и най-голям нехранимайко, това е нещо обикновено, а хората казват, че „оня“ бил шляхтич.
— Кой? — запита Ягенка.
— Не искам да споменавам името на нечестивия.
И още същата вечер Мачко със собствените си ръце окачи на плета един голям волски мехур, в каквито тогава се носеха питиетата, и на сутринта се оказа, че мехурът е изпит до дъно.
Наистина, когато се разправяше за това, чехът се усмихваше някак особено, но никой не му обърна внимание, а Мачко се много радваше, защото се надяваше, че когато им се падне да минават през тресавищата, няма да налетят на неочаквани спънки или премеждия.
— Освен ако е лъжа, че и той знае какво е чест — си каза Мачко.
Но преди всичко трябваше да се провери дали има път през горите. Това не беше изключено, защото там, дето почвата беше закрепена от корените на дърветата и храсталаците, земята не се размекваше лесно от дъждовете. Но Вит, който като местен жител можеше най-лесно да изпълни тая задача, щом му споменаха да отиде в гората, завика: „Убийте ме, господарю! Няма да отида!“ Напразно му обясняваха, че денем нечестивите сили са безсилни. Мачко искаше да отиде той самият, но работата се свърши с това, че Хлава, който беше решителен момък и обичаше да се показва със смелостта си пред хората, а особено пред момичета, окачи на пояса си брадвата, взе в ръка дълга пръчка с железен връх и излезе.
Той тръгна, преди да съмне, и се надяваха, че ще се върне около пладне, и като не си дойде, почнаха да се безпокоят. Напразно след пладне слугите се ослушваха по посока към гората. Вит само махаше с ръка: „Няма да се върне, пък ако се върне, горко ни, защото кой знае дали не ще бъде с вълча муцуна, превърнат на върколак!“ При тия думи всички се уплашиха, Дори самият Мачко място не можеше да си намери, Ягенка поглеждаше към гората и се кръстеше, а Анулка напразно търсеше всеки миг престилката си по обутите в гащи колене и като не намираше нищо, с което би могла да закрие очите си, засланяше ги с пръсти, които веднага ставаха мокри от обилните сълзи.
54
Известен от преданията дявол-шляхтич, който пазел съкровищата в Ленчицкня замък, — Б. пр.