— Бога ми! Нека бъде мрежичка! — извика малко развеселеният Хлава. — Ще я окача на шлема — и има да плаче майката на онзи немец, който посегне да я вземе!
А Анулка вдигна и двете си ръце на главата и след миг светлата й коса се пръсна по плещите и раменете й. Хлава я виждаше за пръв път така, с разплетена коса, така тя беше толкова хубава, че дори лицето му се измени. Бузите му пламнаха, после изведнъж пребледняха; той взе мрежата, целуна я, скри я в пазвата си, още веднъж прегърна коленете на Ягенка, а после по-силно, отколкото трябваше, коленете на Анулка, каза: „Нека да бъде така!“ и излезе от стаята, без да продума повече нищо.
И при все че беше уморен от пътя и не бе успял още да си почине, той не отиде да спи. Цяла нощ той пи до самозабрава с двамата млади шляхтичи от Ленкавица, които щяха да заминат с него за Жмудж. Но той не се напи — още в зори беше вече на двора при крепостната порта, дето го чакаха готовите за път коне.
В стената над помещението за колите се открехна един от облепените с мехур прозорци и през отвора погледнаха към двора ясносини очи. Чехът ги забеляза и искаше да отиде при тях, за да покаже закачената на шлема мрежа и да се сбогува още веднъж, но му попречиха отец Калеб и старият Толима, които бяха излезли нарочно за да му дадат съвети на тръгване.
— Иди при двора на княз Януш — каза отец Калеб. — Може би и рицарят Мачко да е отишъл там. Във всеки случай ще получиш верни известия, защото имаш близки познати. Оттам и пътищата за Литва са известни, и за водач през пустогорието е лесно. Ако искаш да стигнеш сигурно при пан Збишко, не отивай направо в Жмудж, че там е пруската преграда, а мини през Литва. Имай пред вид, че и жмуджанците може да те убият, преди да им се обадиш кой си, а съвсем друго ще бъде, ако се появиш от страната на княз Витолд. А сега да благослови бог и тебе, и двамината рицари, та да се върнете здрави и да докарате детето, за което аз всеки ден след вечернята ще лежа ничком пред олтара, докато изгрее първата звезда.
— Благодаря ви, отче, за благословията — отвърна Хлава. — Не е лесно да се изтръгне жива жертва от онези дяволски лапи, но нали всичко е в божиите ръце и по-добра е надеждата, отколкото отчаянието.
— Разбира се, че е по-добра, затова не я губя. Да… жива е надеждата, макар в сърцето да не липсва тревога… Най-лошото е, че самият Юранд, щом се спомене името й, веднага показва с пръст към небесата, сякаш я вижда вече там.
— Как може да я вижда, като няма очи?
А свещеникът заговори на чеха, като че говореше на себе си:
— Случва се така, че когато някому изгаснат земните очи, да вижда именно това, което другите не могат да съзрат. Случва се то, случва се! Но ми се вижда невероятно бог да допусне да бъде сторено зло на такова агънце. И с какво се е провинила пред кръстоносците? С нищо! А невинна си беше като божия лилия и мила към хората, и пееше като полска птичка! Бог обича децата и има милост за човешката мъка… Ех, ако са я убили, може и да я възкреси като Пьотровин58, който излязъл от гроба и дълги години след това си гледал стопанството… Иди на добър час и нека ръката божия пази всички вас и нея!
След тия думи той се върна в параклиса, за да отслужи утринната служба, а чехът яхна коня, поклони се още веднъж пред открехнатия прозорец и тръгна, защото вече се беше съмнало напълно.
XV
Княз Януш, княгинята и част от придворните бяха отишли в Черск за пролетния риболов, понеже твърде много обичаха това зрелище и го имаха за най-хубава забава. Чехът обаче узна от Миколай от Длуголяс много важни неща, които се отнасяха еднакво за частни работи и за войната. Той узна, че рицарят Мачко вероятно се е отказал от намерението си да отиде в Жмудж право през „пруската преграда“, защото преди няколко дни бил във Варшава и успял да завари и княза, и княгинята. За войната Миколай потвърди всички известия, които Хлава бе чул в Щитно. Цялата жмуджка област се била вдигнала срещу немците като един човек, а княз Витолд не само че не помагал вече на Ордена против нещастните жмуджанци, но без да му обявява още война и като го разтакал с преговори, помагал на жмуджанците с пари, хора, коне и житни храни. В това време и той, и кръстоносците пращали пратеници до папата, до императора и до други християнски владетели, като се обвинявали един друг във вероломство, измяна и предателство. От страна на великия княз отишъл с такива писма мъдрият Миколай от Рженев, който умеел да размотава нишките, заплетени от хитростта на кръстоносците, и доказвал убедително безкрайните неправди, нанесени на литовците и жмуджанците.