Хлава се радваше на тая готовност на полското рицарство при мисълта, че колкото повече хора отиват от Полша при княз Витолд, толкова по-голяма война ще се разпали и толкова по-сигурно ще може да се постигне нещо срещу кръстоносците. Той се радваше също, че ще види Збишко, към когото се бе привързал, и стария рицар Мачко, за когото предполагаше, че си струва да го види във време на работа, че заедно с тях ще види нови диви страни, непознати градове, невиждано дотогава рицарство и войска, най-сетне самия княз Витолд, чиято слава по това време се разнасяше нашироко по света.
И с тая мисъл Хлава реши да пътува „по големите прашни пътища“ и не спираше никъде за дълго, освен колкото конете да си починат. Болярите, които бяха дошли от Часноч с Брониш, и другите литовци от двора на княза познаваха всички пътища и проходи, та щяха да водят и него, и доброволците-мазовецки рицари от селище на селище, от замък до замък и през глухите безкрайни и непроходими гори, с които беше покрита по-голямата част от Мазовия, Литва и Жмудж.
XVI
В горите, на около една миля59 източно от крепостта Ковно, която сам Витолд бе разрушил, се бяха установили главните сили на Скирвойло, които в случай на нужда се прехвърляха като светкавица от място на място и нахлуваха неочаквано ту в пруските владения, ту в големите или малки замъци, които бяха още в ръцете на кръстоносците, и раздухваха пламъка на войната над цялата страна. Тук именно верният оръженосец намери Збишко, а при него и Мачко, който беше пристигнал едва преди два дена. Чехът се представи на Збишко, спа цяла нощ като убит и едва на следния ден надвечер отиде да поздрави стария рицар, който беше изморен и ядосан, та го прие сърдито и го попита защо не е останал в Спихов съгласно заповедта му. Мачко поомекна малко чак когато Хлава намери сгодно време в отсъствието на Збишко от палатката и се оправда с изричната заповед на Ягенка.
Каза също, че освен заповедта и голямото желание да отиде на война в тези места го е довела още и мисълта, ако се случи нещо, да полети веднага с известие в Спихов. „Господарката — каза той, — която има ангелска душа, сама и против собственото си благо се моли за Юрандовата дъщеря. Но всяко нещо си има граници. Ако Дануша не е жива, бог да й даде вечен покой, защото беше невинна като агънце, но ако се намери, трябва час по-скоро да се прати известие на господарката, за да си замине от Спихов веднага, а не след пристигането на Дануша, като изпъдена, със срам и позор.“
Мачко слушаше неохотно и повтаряше от време на време: „Това не е твоя работа.“ Но Хлава беше решил да говори откровено, не се смущаваше от нищо и най-сетне каза:
— По-добре щеше да бъде господарката да си бе останала в Згожелице и да не пътува. Уверихме я ние, клетата, че Юрандовата дъщеря не е жива вече, а то може да излезе другояче.
— Ами кой друг казваше, че не е жива, ако не ти? — попита с яд Мачко. — Трябваше да си държиш устата. А пък аз я взех със себе си, защото тя се страхуваше от Чтан и Вилк.
— То беше само повод — отговори оръженосецът. — Тя можеше да си седи спокойно в Згожелице, защото ония там щяха да си пречат взаимно. Но вие се бояхте, пане, ако Юрандовата дъщеря е мъртва, да не се изплъзне от ръцете на пан Збишко и господарката, та затова я взехте със себе си.
— Какво си се възгордял тъй? Да не би да си вече препасан рицар, а не слуга?
— Слуга съм, но на господарката, затова се грижа да не й се нанесе срам.
А Мачко се замисли навъсен, защото беше недоволен от себе си. Вече неведнъж той се осъждаше, че е взел Ягенка от Згожелице, тъй като чувствуваше, че в това завеждане на Ягенка при Збишко все пак имаше за нея известно унижение, а в случай че Дануша се намери — нещо повече от унижение. Той чувствуваше също, че дръзките думи на чеха са прави, защото, щом бе повел Ягенка, за да я заведе при абата, можеше да я остави в Плоцк, когато се научи за смъртта му, а той я заведе чак в Спихов, да бъде за всеки случай по-близо до Збишко.
— Това съвсем не ми е идвало наум — каза той в желанието си да заблуди и себе си, и чеха, — но тя сама настоя да тръгне.
— Да, настоя, защото й втълпихме, че онази е вече на оня свят и че и за братята й ще бъде по-безопасно без нея, отколкото с нея, и тя тръгна.