— Жалко ще бъде! — повтори Мачко и се навъси изведнъж.
Но Миколай от Длуголяс почна да се смее, а след него и княгинята. Другите все пак гласно почнаха да хвалят силата на Збишко, защото в онези времена желязната ръка се ценеше най-много от всички други достойнства, а девойките викаха на Дануша: „Радвай се!“ И тя се радваше, ако и да не разбираше добре каква полза може да има от изцеденото дърво. А Збишко, забравил съвсем кръстоносеца, поглеждаше така победоносно, та Миколай от Длуголяс, като искаше да го накара да се опомни, рече:
— Напразно би се хвалил със силата си, защото има и по-силни от тебе. Аз самият не съм видял, но баща ми бил свидетел на нещо по-бележито, което се случило при двора на римския император Карл. Отишъл му на гости нашият крал Кажимеж с много дворяни, между които бил и онзи прочут по силата си Сташко Бичето, син на воеводата Анджей. Почнал тогава веднъж императорът да се хвали, че имал между своите хора един чех, който можел да сграбчи мечка и на място да я удуши. После наредили зрелище и чехът удушил две мечки една подир друга. Нашият крал се много обезпокоил да не би да си замине посрамен и казал: „Моят Сташко Бичето не ще се остави да го по-срамят.“ Назначили борба за след три дни. Пристигнали много дами и знаменити рицари, а след три дена чехът и Бичето се срещнали в двора на замъка; но борбата не траяла дълго, защото едва се хванали и Бичето пречупил гръбнака на чеха, изпотрошил всичките му ребра и за голяма слава на краля го пуснал мъртъв от ръцете си.11 Оттогава му дали прякор Костилом. Друг път той изкачил на камбанарията една голяма камбана, която двайсет души не можели да помръднат от мястото й.12
— Ами на колко години е бил? — попита Збишко.
— Млад бил.
В това време Повала от Тачево — той яздеше от дясната страна на княгинята — се наведе най-сетне до ухото й, каза цялата истина за важността на случилото се и я помоли да го поддържа, когато се застъпи за Збишко, който може тежко да отговаря за постъпката си. Збишко се беше понравил на княгинята; тя изслуша това съобщение със загриженост и се обезпокои силно.
— Краковският епископ е разположен към мене — каза Повала, — може би ще измоля това от него, също и от кралицата; колкото повече застъпници има, толкова ще е по-добре за младежа…
— Ако кралицата се застъпи за него, косъм от главата му няма да падне — каза Ана Данута, — защото кралят я почита много за набожността й и за зестрата, а особено сега, когато от нея падна позорът на безплодието. Но в Краков е и любимата сестра на краля, жената на княз Жемовит — идете при нея. Аз също ще направя, каквото мога, но тя му е родна сестра, а аз братовчедка.
— Кралят обича и вас, милостива господарке.
— Ала не по такъв начин — отговори с известна тъга княгинята. — За мене една халка, за нея цяла верижка; за мене лисица, за нея самур. Никого от близките си кралят не обича тъй, както Александра. Не е имало ден, когато тя да си е отишла с празни ръце…
Като разговаряха така, наближиха Краков. Пътят, оживен още край Тинец, сега стана още по-многолюден. Те настигаха много земевладелци, които отиваха в града начело на слугите си, едни в доспехи, други в летни дрехи и сламени шапки. Едни пътуваха на коне, други с кола, с жените и дъщерите си, които искаха да видят отдавна обещаните състезания. На места целият път беше задръстен от колите на търговците, които бяха задължени да минават през Краков, за да плащат на града многобройните налози. Те караха в колите сол, восък, жито, риба, говежди кожи, коноп, дървен материал. Други коли идеха от града, натоварени със сукно, с бурета пиво и с най-различни градски стоки. Краков се виждаше вече добре; градините на краля, на дворяните и на гражданите, заобиколили града отвсякъде, зад тях стените на черковните камбанарии. Колкото повече наближаваха, толкова движението ставаше по-голямо, а край градските порти беше мъчно да се мине през голямата навалица.
— Това се казва град! Надали има друг такъв по света — каза Мачко.
— Винаги е като панаир — отвърна един от певците. — Отдавна ли не сте идвали тук, пане?
— Отдавна. И всичко ме учудва, като че за пръв път го виждам, защото пристигаме от дива страна.
— Казват, че Краков страшно е порасъл, откак царува крал Ягело.
И това беше истина — откак стъпи на трона великият княз на Литва, неизмеримите литовски и украински земи се отвориха за краковската търговия, затова градът от ден на ден почна да расте по население, по богатство, по сгради — и стана един от най-знаменитите в света…