— И градовете на кръстоносците са великолепни — обади се отново дебелият певец.
— Само да се докопаме до тях — отговори Мачко. — Ще има добра плячка!
Но Повала мислеше съвсем за друго, а именно че младият Збишко, който сгреши само заради глупавата си буйност, отива все пак в устата на вълка. Панът от Тачево, суров и неумолим във време на война, имаше в мощните си гърди наистина сърце на гълъб, затова по-добре от всички разбираше какво очаква виновния — и му домъчня за него…
— Все мисля и мисля — каза отново той на княгинята — да кажа ли на краля за станалото, или да не му казвам. Ако кръстоносецът не се оплаче, няма да се подигне никакъв въпрос, но ако мисли да се оплаква, може би ще е по-добре предварително да кажем на господаря всичко, за да не избухне от внезапен гняв…
— Когато кръстоносецът може да погуби някого, ще го погуби — отговори княгинята, — но аз преди това ще кажа на младежа да се присъедини към нашия двор. Тогава кралят може да не накаже така строго един наш придворен…
След тия думи тя повика Збишко. Като разбра за какво се отнася работата, той скочи от коня, падна на колене в краката й и с най-голяма радост се съгласи да стане неин придворен не толкова за по-голяма безопасност, колкото затова, че така можеше да бъде по-близо до Дануша…
А в това време Повала попита Мачко:
— Де ще отседнете в града?
— В някоя странноприемница.
— В странноприемниците вече отдавна няма свободни места.
— Тогава ще отидем при един познат търговец, Амилей, може би ще ни приеме за нощуване.
— Пък аз ще ви кажа така: елате на гости у мене. Вашият братанец би могъл да се настани с придворните на княгинята в замъка, но за него ще е по-добре да не бъде много близо до краля. Това, което се направи в първия миг на гняв, после няма да се направи. При това, разбира се, ще трябва да си разделите вещите, колите и слугите, а всичко това изисква време. Знаете ли — у дома ще ви бъде добре и безопасно…
Мачко се разтревожи малко от това, че Повала се грижи тъй за тяхната безопасност, но му благодари много сърдечно и те влязоха в града. Тук и двамата със Збишко забравиха за минута грижите си, като видяха чудесиите, които ги обкръжиха. В Литва и по границата те бяха виждали само отделни замъци, а от по-значителните градове — само Вилно, неблагоустроен и изгорял, цял в пепелища и развалини; а тук дори къщите на търговците често пъти бяха по-величествени от тамошните великокняжески замъци. Наистина много от къщите бяха дървени, но и те учудваха с височината на стените и покривите, както и с прозорците си с малки кръгли стъкла в оловни рамки, които така отразяваха блясъка на залязващото слънце, та би могло да се помисли, че вътре има пожар. А в по-близките до градския площад улици беше пълно с къщи от червени тухли или изцяло каменни, високи, украсени с пристройки и с черни кръстоски по стените. Те стояха една до друга като войници в боен ред, някои широки, други тесни до девет лакти, но всички в готически стил, със сводести входове и често със знака на разпятието или с образа на света Богородица над портите. Имаше улици, в които се виждаха два реда къщи, над тях ивица небе, долу път, цял постлан с камък, а от двете страни, докъдето ти виждат очите, складове и складове — богати, пълни с най-отбрани, често пъти чудновати или съвсем невиждани стоки, които навикналият на война и плячка Мачко поглеждаше някак с лакомо око. Но още повече се учудиха и двамата на обществените сгради: черквата „Света Богородица“ на главния площад, Сукенице13, общинския дом с огромната изба, в която се продаваше свидницко пиво, общинския съд и пак черкви, пак складове за сукно, също и грамадния базар, предназначен за чуждите търговци, сетне сградата, в която се заключваха градските теглилки, работилници за престъргване на сукна, бани, леярници за мед, восък, злато и сребро, пивоварници, цели планини бъчви около тъй наречения шротамт14 — с една дума, изобилие и богатства, каквито незапознатият с града човек, макар и да е богат владелец на „крепост“, не е можел дори да си въобрази…
Повала заведе Мачко и Збишко в къщата си на улица Света Ана, заповяда да им дадат голяма стая, остави ги на грижите на своите оръженосци, а сам отиде в замъка, откъдето се върна за вечеря доста късно през нощта. Заедно с него дойдоха неколцина негови приятели. Те ядоха и пиха изобилно вино и месо, пируваха весело, само стопанинът беше някак угрижен, а когато най-сетне гостите се разотидоха по домовете си, каза на Мачко:
— Говорих с един монах, вещ в писането и в законите, и той казва, че оскърблението на пратеник е тежко престъпление. Молете се сега на бога да не се оплаче кръстоносецът…