— Стига само да каже една дума на тукашната княгиня, която страшно много я обича! А от друга страна, кръстоносците не отказват нищо на княгинята — едно, защото е сестра на краля, и, друго, че е голяма приятелка на Ордена. Сега, както може да сте чули, княз Скиргел, също роден брат на краля, се е надигнал против княз Витолд и е избягал при кръстоносците, които искат да му помогнат и да го качат на трона на Витолд. Кралят много обича княгинята и разправят, че на драго сърце я слуша, затова кръстоносците гледат тя да склони краля на страната на Скиргел срещу Витолд. Разбират, проклетниците, че ако се избавят от Витолд, тогава ще видят мира. Ето защо техните пратеници от сутрин до вечер се кланят на княгинята и се мъчат да отгатнат всяко нейно желание.
— Ягенка много обича чичо Мачко и навярно ще се застъпи за него — рече Збишко.
— Разбира се, няма да бъде иначе! Но идете, господарю, в замъка и й кажете как и какво да говори.
— Искахме и без това да отидем в замъка с пан дьо Лорш — отговори Збишко, — затова съм и дошъл тук. Трябва само да си подредим косите и да се облечем както прилича.
А след малко добави:
— Исках от скръб да си отрежа косата, но после забравих.
— По-добре — каза чехът.
Той излезе да повика слугите и се върна с тях, а докато двамата млади рицари се тъкмяха за вечерната гощавка в замъка, разправи им още какво става при кралския и при княжеския двор.
— Кръстоносците — каза той — се мъчат с всички средства да разклатят княз Витолд, защото, докато той е жив и владее от името на краля тази силна страна, дотогава те не могат да бъдат спокойни! В същност те се страхуват само от него! Ей! Ровят те, ровят като къртици! Наострили са вече срещу него тукашния княз и княгинята, а разправят също, че дори и княз Януш му е сърдит сега поради Визна65…
— А княз Януш и княгиня Ана тук ли са? — попита Збишко. — С много познати ще се срещна, защото нали не за пръв път идвам в Плоцк.
— То се знае! — отвърна оръженосецът. — Тук са и двамата и имат големи разправии с кръстоносците — искат за ония злини да се оплачат на магистъра пред краля.
— Ами кралят какво прави? На чия страна е? Не се ли гневи на кръстоносците и не ги ли заплашва с меч?
— Кралят не обича кръстоносците и казват, че отдавна ги заплашва с война… А колкото за княз Витолд, кралят го обича повече от родния си брат Скиргел, който е вятърничав и пияница… И затова рицарите около краля разправят, че той няма да се обяви против Витолд и няма да обещае на кръстоносците, че не ще му помага. И това е възможно, защото от няколко дни тукашната княгиня Александра непрекъснато се върти около краля и ходи някак загрижена.
— Завиша Черни тук ли е?
— Няма го, но и на тези, които са тук, не можеш да се нагледаш и ако работата стане дебела — ех, боже! — има да хвърчат от немците трески и перушина, да, ще хвърчат!…
— Не е останало до мене да ги съжалявам.
Малко по-късно, облечени тържествено, те отидоха в замъка. Тази вечер имаше гощавка не у самия княз, а у градския управител Анджей от Яшенец, чийто обширен дом беше току до стените на замъка при по-голямата кула. Нощта беше прекрасна, дори много топла, и за да не бъде душно на гостите в стаите, управителят бе заповядал да наредят масите на двора, дето между каменните плочи растяха офики и тисове. Запалените катранени качета ги осветяваха със силна жълтеникава светлина, но още по-силно ги осветяваше месечината, която блестеше на безоблачното небе като сребърен рицарски щит всред рой звезди. Коронованите гости още не бяха дошли, но имаше голям брой местни рицари, духовни лица и придворни — както кралски, така и княжески. Збишко познаваше мнозина от тях, особено тия от двора на княз Януш, а от старите си краковски познати видя Кшон от Козите глави, Лис от Тарговиско, Марчин от Врочимовице, Домарат от Кобиляне, Сташко от Харбимовице и най-сетне Повала от Тачево, което особено зарадва Збишко, защото помнеше какво добро разположение прояви към него на времето си в Краков този славен рицар.
Но той не можа да се приближи изведнъж до никого от тях, понеже местните мазовецки рицари бяха обкръжили всеки от тях с тесен кръг и ги разпитваха за Краков, за двора, за забавите, за разните военни събития, като същевременно разглеждаха богатото им облекло и начина, по който са навити косите им, чиито прекрасни къдрици за по-голяма трайност бяха слепени с белтък от яйце, и вземаха за всичко образец от тях за вежливост и изтънчени обноски.
Обаче Повала от Тачево позна Збишко, разбута мазурите и се приближи до него.
— Познах те, момко — рече той и му стисна ръката. — Как си и откъде си попаднал тук? Я гледай! Виждам, че вече имаш пояс и шпори. Други до бяла коса все още ги очакват, но изглежда, че ти добре служиш на свети Георги.
65
Мазовецкият княз Жемовит през 1382 г. заложил на кръстоносците град Визна. А в 1388 г. Витолд им го отнел, но след две години, като се помирил с Ордена, им го върнал отново. Именно във Визна кръстоносците държали затворен княз Януш, след като го отвлекли от Злотория, — Б. пр.