А Повала се наведе, прихвана го през краката, вдигна го неочаквано нагоре и почна да го люлее с такава леснина, като че дьо Лорш беше пеленаче.
— Pax! Pax!66 — продума той. — Както казва епископ Ръсилото… Вие ми се харесахте, рицарю, и, бога ми, ние няма да се бием за никакви дами.
След това го прегърна и го сложи на земята тъкмо когато от входа на двора загърмяха тръби — и влязоха княз Жемовит Плоцки и жена му.
— Тукашният княз и княгинята идват преди краля и преди княз Януш — каза Повала на Збишко, — защото, при все че гощавката е у градския управител, все пак в Плоцк те са домакините. Ела да идем при княгинята, нали я познаваш още от Краков, тя моли тогава краля за тебе.
Той го хвана под ръка и го поведе през двора. Зад княза и княгинята вървяха дворяни и придворни девойки, поради присъствието на краля всички облечени богато и тържествено, та изпъстриха целия двор като с цветя. Збишко се приближи заедно с Повала и почна да разглежда отдалече лицата, за да види няма ли между тях познати. Изведнъж просто се стъписа от учудване.
Току зад княгинята съгледа наистина позната фигура и познато лице, но така спокойно, така прекрасно и благородно, та се запита дали не го мамят очите.
— Ягенка ли е това, или може би дъщеря на княза и княгинята от Плоцк?
Но тя беше Ягенка Зихова от Згожелице, защото в момента, когато очите им се срещнаха, тя му се усмихна едновременно приятелски и съчувствено, а после пребледня малко, притвори клепки и застана със златна препаска на тъмната си коса и с всичкия блясък на своята хубост, висока и прекрасна, прилична не само на княжеска, но и на същинска кралска дъщеря.
IX
Збишко падна в краката на плоцката княгиня, като й предложи услугите си, но тя не го позна, защото не беше го виждала отдавна. Едва когато й каза кой е, тя рече:
— Наистина! Пък аз мислех, че сте някой от придворните на краля. Збишко от Богданец! Как да не помня! У нас тук гостува вашият чичо, старият рицар от Богданец, и помня как и на мене, и на моите девойки сълзите се лееха като порой, когато ни разправяше за вас. Ами намерихте ли своята невеста? Къде е тя сега?
— Умря, милостива господарке…
— О, боже мой! Не думайте, защото не мога да сдържа сълзите си. Да се утешаваме, че тя сигурно е на небето, а вие сте още млад! Всемогъщи боже! Слабо същество е тя — всяка жена. Но на небето има за всички награда и там ще я намерите. А с вас ли е старият рицар от Богданец?
— Няма го, понеже е пленник у кръстоносците и аз отивам да го откупя.
— Значи, и нему не е провървяло. А изглеждаше човек съобразителен и вещ във всичко. Но щом го откупите, елате пак при нас. Драго ще ни бъде да ви угостим, защото, да ви кажа искрено, той не е лишен от ум, нито вие от хубост.
— Така и ще направим, милостива господарке, толкова повече, че аз и сега дойдох тук нарочно да ви помоля да кажете, ваша милост, някоя добра дума за чичо.
— Добре. Елате утре, преди да тръгнем за лова, тогава ще имам време…
По-нататъшните й думи прекъсна отново гърмът на тръбите и литаврите, които известяваха пристигането на княз Януш Мазовецки и княгинята. Понеже Збишко стоеше с господарката на Плоцк до самия вход, княгиня Ана Данута го забеляза от пръв поглед и веднага се приближи до него, без да обръща внимание на поклоните на домакина, градски управител.
При нейната поява сърцето на момъка се разкъса отново, той коленичи пред нея и като прегърна коленете й, остана коленичил и мълчалив, а тя се наведе над него, притисна с длани челото му и зарони сълза подир сълза върху русата му глава, също като майка, която плаче над своя злочест син.
И за голямо учудване на придворните и гостите тя дълго време плака тъй и повтаряше:
— О, Исусе, о, Исусе милостиви! — После вдигна Збишко и рече: — Плача за нея, за моята Данушка, плача и за тебе. Бог тъй нареди, та напусто отидоха твоите усилия и безполезни са сега нашите сълзи. Но ти ми разкажи за нея и за нейната смърт: ако ще би и до среднощ да слушам, никога няма да се наслушам.
И го отведе настрана, както по-рано го бе отвел Повала от Тачево. Ония от гостите, които не познаваха Збишко, почнаха да разпитват за неговите тегла и приключения, ето защо доста време всички приказваха само за него, за Дануша и Юранд. Взеха да питат за него и пратениците на кръстоносците — Фридрих фон Венден, торунски вожд, изпратен да посрещне краля, и Йохан фон Шьонфелд, вожд от Остерода. Вторият немец беше родом от Силезия, та знаеше добре полски език и лесно разбра за какво е думата. Като чу разказа от устата на Яшко от Забеж, придворен на княз Януш, той каза: