— Самият магистър подозираше Данвелд и де Льове, че се занимават с черна магия.
Но веднага съобрази, че обаждането на подобни неща може да хвърли сянка върху целия Орден, каквато бе паднала на времето си върху тамплиерите67, и прибави бързо:
— Така поне разправяха дърдорковците, но то не беше истина, защото такива хора няма между нас.
А застаналият наблизо пан от Тачево продума:
— Комуто пречеше покръстването на Литва, нему и кръстът може да е противен.
— Ние носим кръст на плащовете си — отговори надменно Шьонфелд.
А Повала добави:
— Но трябва човек да го носи в сърцето си.
В това време тръбите засвириха още по-гръмко и влезе кралят, а с него заедно гнезненският архиепископ, краковският епископ, плоцкият епископ, краковският кащелян и няколко други велможи и дворяни, между които беше и Зиндрам от Машковице с герб слънце, и младият княз Ямонт, приближен на краля. Кралят малко се беше променил от времето, когато Збишко го беше виждал. Бузите му бяха все така силно зачервени, същата дълга коса, която той постоянно отмяташе зад ушите си и все така неспокойно стреляха очите му. На Збишко се стори само, че сега у него има повече важност и величие, като че се чувствуваше вече по-сигурен на трона, който след смъртта на кралицата първоначално бе поискал да напусне, понеже не знаеше дали ще се удържи на него, и като че сега имаше повече съзнание за своята безмерна власт и сила. Двамата мазовецки князе застанаха от двете страни на краля, отпред го поздравяваха с ниски поклони пратениците немци, а наоколо се възправиха велможите и най-важните придворни. Стените, които ограждаха двора, трепереха от непрестанните възгласи, от звука на тръбите и гърма на литаврите.
Когато най-сетне настъпи тишина, пратеникът на кръстоносците фон Венден почна нещо да говори за работите на Ордена, но кралят, който от няколко думи разбра накъде клони разговорът, махна нетърпеливо с ръка и се обади със своя дебел и силен глас:
— Мълчете, моля ви! Дошли сме тук за веселба и ще гледаме яденето и пиенето, а не твоите пергаменти.
Но за да не помисли кръстоносецът, че му говори сърдито, той се усмихна добродушно и добави:
— За работите ще има време да говорим с магистъра в Рачонжек.
После каза на княз Жемовит:
— А утре в гората на лов, нали?
С това искаше същевременно да каже, че тази вечер той не иска да говори за нищо друго освен за лов, който обичаше с цялата си душа и заради който на драго сърце идваше в Мазовия, защото Малополша и Великополша бяха по-малко гористи, а на някои места вече дотолкова населени, та нямаха никак гори.
И лицата на всички се развеселиха, защото се знаеше, че при разговорите за лов кралят става и весел, и безкрайно милостив. Княз Жемовит почна веднага да разправя къде ще идат и какъв дивеч ще бият, а княз Януш прати един от придворните си да доведе от града неговите двама „защитници“, които измъкваха зубрите за рогата из гъсталаците и чупеха костите на мечките, защото искаше да покаже юначагите на краля.
Збишко много искаше да отиде да се поклони на господаря, но не можеше да се промъкне. Само княз Ямонт, навярно забравил острия Збишков отговор на времето в Краков, му кимна отдалече приятелски с глава и му даде знак да се приближи до него при възможност. Но в това време нечия ръка докосна рамото на младия рицар и нежен тъжовен глас се обади току до него:
— Збишко…
Момъкът се обърна н видя пред себе си Ягенка. Зает по-рано с поздрава си към княгиня Александра, а после в разговор с княгиня Ана Данута, той не бе можал дотогава да се приближи до девойката, но сега тя сама използва залисията, предизвикана от идването на краля, и дойде при него.
— Збишко — повтори тя, — нека те утеши бог и пресвета Богородица.
— Бог да ви отплати — отговори рицарят.
И погледна с признателност ясносините й очи, които в този миг се замъглиха като от роса. После двамата застанаха мълчаливо един срещу друг. При все че тя бе дошла при него като добра и натъжена сестра, със своя кралски вид и с богатите дрехи на придворна му се видя толкова различна от някогашната Ягенка, та в първата минута той дори не смееше да й каже „ти“, както по-рано в Згожелице и в Богданец. А тя пък мислеше, че след тия думи, които му каза, няма повече какво да му говори.
И дори смущение се яви по лицата им. Но в този миг всички на двора се раздвижиха, защото кралят сядаше да вечеря. Към Збишко се приближи отново княгиня Ана Данута и му каза:
— Тъжна ще бъде за нас двамата тази гощавка, но прислужвай ми, както ми служеше някога.
И младият рицар трябваше да остави Ягенка, а когато гостите седнаха, той застана до пейката зад гърба на княгинята, за да й променя блюдата и да й налива вода и вино. В това време неволно поглеждаше сегиз-тогиз Ягенка, която като придворна на плоцката княгиня бе седнала досам нея — и все така се учудваше на хубостта й. През тия няколко години Ягенка беше значително пораснала, но промяната беше не толкова в ръста, колкото в оная сериозност, от която по-рано у нея нямаше и следа. В миналото, когато с кожухче и с листа в разпуснатата коса летеше на кон през горите, човек можеше да я вземе едва ли не за някоя хубава селянка, а сега още от пръв поглед се виждаше, че е девойка от знатен род и благородна кръв — такова спокойствие осеняваше лицето и. Збишко забеляза също, че е изчезнала нейната предишна веселост, но това по-малко го учудваше, понеже знаеше за смъртта на Зих. Затова пък най-много го учудваше нейното особено достойнство и изпърво му се струваше, че дрехите й придават такъв външен вид. И той поглеждаше ту златната препаска, която обкръжаваше бялото й като сняг чело и тъмната коса, отпусната на две плитки по плещите й, ту ясносинята, впита и обшита по края с пурпурна ивица дреха, под която изпъкваше ясно нейната стройна фигура и моминска гръд, и си казваше: „Наистина същинска княжеска дъщеря!“ Но после с убеди, че не толкова дрехите са причина за промяната и че ако тя сега облечеше само прост кожух, и тогава той не би се решил да се отнася с нея тъй просто и да бъде с нея така смел, както някога.
67
Тамплиери — средновековен рицарски орден, разтурен в 1312 г. от папата поради подозрение в ерес. — Б. пр.