XI
Те яздеха по суша през Хелмжа за Груджондз, дето престояха едно денонощие, защото великият магистър трябваше да отсъди едно дело за риболов между началника на орденския замък и околните дворяни, чиито земи бяха разположени по брега на Висла. Оттам нататък те плуваха с големи лодки по реката чак до самия Малборг. Зиндрам от Машковице, Повала от Тачево и Збишко се намираха през всичкото време при магистъра, който беше любопитен да узнае какво впечатление ще произведе особено на Зиндрам, видяно отблизо, могъществото на кръстоносците. Това беше важно за магистъра, защото Зиндрам от Машковице беше не само храбър и страшен в двубоите рицар, но и извънредно изкусен военачалник. В цялото кралство никой не умееше като него да предвожда голяма войска, да подрежда отредите за бой, да строи и да атакува замъци, да гради мостове през широки реки, да разбира от въоръжението на различните народи и как трябва да се постъпва във време на война при разни случаи. Магистърът, който знаеше, че мнението на този човек в кралския съвет има голямо значение, допущаше, че ако големината на орденските богатства и войски успее да го порази, войната ще се отсрочи още за дълго време. Преди всичко самият изглед на Малборг можеше да предизвика тревога в сърцето на всеки поляк, защото тази крепост с нейния Висок замък, Среден замък и Предзамък нямаше дори приблизително равна на себе си в целия свят. Още отдалече, като плаваха по река Ногат, рицарите видяха яките кули, които се очертаваха на небосвода. Денят беше светъл и ясен, та те се виждаха много добре, а след известно време, когато лодките наближиха още повече Малборг, блеснаха върховете на черквата на Високия замък и огромните стени, наредени една над друга — отчасти с тухлен цвят, но повечето покрити с онази прочута сивобяла мазилка, каквато можеха да правят само зидарите на кръстоносците. Огромността на стените надвишаваше всичко, което полските рицари бяха виждали през живота си. Можеше да се помисли, че там сградите израстват една върху друга и образуват в ниското по природа място нещо като планина, върхът на която беше Старият замък, а склоновете й — Средният и разлатият Предзамък. От това грамадно гнездо на въоръжени монаси лъхаше такава необикновена мощ и сила, че дори продълговатото и обикновено мрачно лице на магистъра се поразведри при тази гледка.
— Ex luto69 Мариенбург — от кал е Мариенбург — каза той, като се обърна към Зиндрам; — но тази кал не може да се съкруши от човешка сила.
Зиндрам не отговори и мълчаливо обгърна с очи всички кули и дебелината на стените, засилени с чудовищни подпори.
А Конрад фон Юнгинген добави след късо мълчание:
— Вие, пане, който разбирате от крепости, какво ще ни кажете за тази?
— Крепостта ми се вижда непревзимаема — отвърна някак замислен полският рицар, — но…
— Но какво? Какъв недостатък ще посочите в нея?
— Но всяка крепост може да промени господарите си.
Магистърът смръщи вежди:
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че божиите помисли и решения са закрити пред хорските очи.
И отново загледа замислен стените, а Збишко, комуто Повала преведе този отговор, го погледна с учудване и признателност. При това го порази в тоя миг приликата между Зиндрам и вожда на жмуджанците Скирвойло. И двамата имаха такива огромни глави, като че вбити между широките плещи, еднакво мощни гърди и криви крака.