В това време началникът на замъка подбра гостите и ги поведе със себе си. Влязоха в малък двор, дето освен училището, стария склад и седларницата се намираше параклисът „Свети Николай“, после през Миколайския мост влязоха в Предзамъка. Началникът ги поразведе между яките стени, укрепени тук-таме с по-малки и по-големи кули. Зиндрам от Машковице се вглеждаше внимателно във всичко, а водачът, дори и без да го питат, охотно показваше различните постройки, като че му се искаше гостите да видят всичко най-подробно.
— Тази грамадна сграда, която виждате пред себе си отляво — каза той, — са нашите конюшни. Бедни монаси сме, но хората разправят, че другаде и рицарите не живеят така, както у нас конете.
— Не ви одумват хората за бедността ви — отвърна Повала, — но тук ще да има и нещо друго освен конюшни, защото сградата е извънредно висока, а конете надали качвате по стълби.
— Над конюшнята, която е долу и в която се побират четиристотин коня — каза началникът на замъка, — са хамбарите, а в тях има храна най-малко за десет години. Тук работата никога няма да стигне до обсада, но и да се случи, с глад не могат ни превзе.
После той зави надясно и пак по мост между кулата „Свети Лаврентий“ и Броневата кула ги изведе на друг, вече обширен двор, който се намираше точно в средата на Подзамъка.
— Забележете, ваша милост — каза немецът, — че това всичкото, което виждате на север, макар с божия помощ да е непристъпно, е само „Vorburg“70 и по своите укрепления не може да се сравни нито със Средния замък, където ще ви заведа, а още по-малко с Високия.
И наистина отделен ров и отделен подвижен мост отделяха Средния замък от двора и чак при портите на замъка, които бяха значително по-високо, рицарите се обърнаха по съвета на началника още веднъж назад и можаха да обхванат с очи целия този грамаден квадрат, наречен Подзамък. Там се редяха сграда до сграда, та на Зиндрам се струваше, че вижда пред себе си цял град. Имаше неизброими запаси от дървен материал, натрупан на високи като къщи камари, грамади от валчести камъни, издигнати като пирамиди, гробища, болници, складове. Малко отстрана, край разположеното по средата езерце, се червенееха яките стени на „темпла“, т.е. на големия магазин и трапезария за наемниците и слугите. Под северния насип се виждаха други конюшни за конете на рицарите и за породистите коне на магистъра. Край вадата за мелниците се издигаха казармите за оръженосците и за наемните войски, а на противоположната страна на четириъгълника — жилищата на различните служители и чиновници на Ордена — и пак складове, хамбари, хлебопекарници, складове за дрехи, леярници за камбани и топове, грамаден арсенал или Карван, затвори, старата топчийница — и всяка сграда така нерушима и защитена, че във всяка от тях човек можеше да се отбранява като в отделна крепост, а всичко заградено със стена и с цяла редица страхотни кули, зад стената ров, зад рова венец от грамадни огради от колове, на запад от които течеха жълтите води на река Ногат, на север и на изток блестяха водите на голямо езеро, а откъм юг стърчаха още по-здраво укрепените замъци: Средният и Високият.
Страшно гнездо, от което лъхаше неумолима мощ и в което се бяха събрали двете най-големи от познатите тогава в света сили: духовната и силата на меча. Който се опълчеше срещу едната, сломяваше го другата. Който вдигнеше ръка срещу тях, против него се надаваше вой от всички християнски страни, че се опълчва срещу кръста. И веднага се стичаха на помощ рицари от всички страни. Това гнездо постоянно гъмжеше от занаятчии и въоръжен народ и в него кипеше постоянно работа като в кошер. Пред сградите, в проходите, при портите, в работилниците — навсякъде движение като на панаир. Ехото разнасяше отгласа на чуковете и длетата, с които дялаха валчестите камъни, шума на мелниците и на тепавиците, цвиленето на конете, дрънкането на брони и оръжия, звука на тръбите и свирките, виковете и заповедите на командата. Из тези дворове се чуваше говор на всички съществуващи по света езици и можеха да се срещнат бойци от всички народности: безпогрешни английски стрелци, които на сто крачки умерваха вързан на мачта гълъб и чиито копия пробиваха ризниците като сукно; и страшни швейцарски пехотинци, които се биеха с двуръчни мечове; и храбри, макар и невъздържани в ядене и пиене датчани; и френски рицари, едновременно весели и свадливи; и мълчаливи, но горди испански благородници; и блестящи италиански рицари, най-изкусни фехтовачи, облечени в коприна и кадифе, а на война — с несъкрушими брони, ковани във Венеция, Милано и Флоренция; и бургундски рицари, и фризийци, и най-сетне немци от всички немски земи. „Белите плащове“ се мяркаха между тях като стопани и началници. „Пълната със злато кула“ или по-точно особената стая, построена във Високия замък редом с покоите на магистъра и напълнена отгоре додолу с пари и слитъци от скъпоценен метал, даваше, възможност на Ордена да посреща достойно „гостите“, както и да привлича наемни войски, които се изпращаха оттук в походи и във всички замъци на разпореждане на управителите, началниците и вождовете. Така със силата на меча и с духовната сила тук се съчетаваше безмерно богатство, а същевременно и желязна дисциплина. Ако и разклатена вече в провинциите поради прекалената самоувереност и опиянение от своята собствена сила на управители и вождове, в самия Малборг тя още — се държеше по силата на предишните навици. Кралете и князете идваха тук не само да се борят с езичниците или да вземат назаем пари, но и да се учат на изкуството да управляват, а рицарите — да се учат на военното изкуство. Защото в целия свят никой не умееше така да управлява и така да воюва, както Орденът. Когато едно време се появил по тези места, освен една малка област и няколко замъка, подарени му от непредпазливия полски княз, той нямал нито педя земя, а сега владееше обширна страна, по-голяма от много кралства, пълна с плодородни земи, богати градове и непристъпни замъци. Владееше и дебнеше, както паяк владее разпънатата си мрежа, всички нишки на която държи пред себе си. Оттук, от Високия замък, от магистъра и от белите плащове се разнасяха чрез пощенските разносвачи заповеди на всички посоки: до ленните владелци, до градските съвети, до кметовете, до управителите, заместниците им и капитаните на наемните войски, и всичко, което родеше тук и постановеше мисълта и волята, там веднага го изпълняваха стотици и хиляди железни ръце. Тук се стичаха парите от цялата страна, тук се стичаше житото и всички други видове храни, тук идваха данъците от стенещите под тежкото иго енорийски свещеници и от духовниците в другите манастири, на които Орденът не гледаше с добро око; оттук най-сетне се простираха хищнически ръце към всички околни земи и народи.