— И хубавичко си починах! отвърна Мачко. — Не като ваша милост, който, чувам, сте станали рано.
— Изпърво идваха при нас тукашни хора за размяната на пленници71 — рече Зиндрам, — а после разгледахме стопанството на кръстоносците: Предзамъка и двата замъка.
— Добро стопанство и яки замъци! — промърмори мрачно Мачко.
— Разбира се, че е добро. В черквата има арабска украса, кръстоносците казват, че са научили такава зидария от сарацините в Сицилия, а в замъците стаите са особени, с колони по една или няколко заедно. Вие сами ще видите голямата трапезария. Укрепленията също навсякъде са страшни, каквито никъде няма. Такива стени не може да пробие и най-голямото каменно гюлле. Наистина просто е удоволствие да ги гледаш…
Зиндрам каза това тъй развеселен, че Мачко го погледна учуден и запита:
— Ами богатството им, ами реда, ами войската и гостите — видяхте ли?
— Всичко ни показаха уж от гостоприемство, а в същност само за да ни сплашат.
— Е, и какво?
— Е, добър е господ, като дойде войната, да ги изгоним татък хе, зад планини и морета — там, отдето са дошли.
А Мачко забрави в тоя миг за болестта си и скочи на крака от учудване.
— Как така, пане? — каза той. — Разправят, че имате пъргав ум. Та на мене ми притъмня на очите, като видях силата им… За бога, от що заключавате това?
И се обърна към братанеца си:
— Збишко, поръчай да донесат от онова вино, което ни изпратиха. Седнете, ваша милост, и разправяйте, защото по-добър лек за моята болест нито един лекар не може да измисли.
Збишко, също много заинтересуван, сам сложи каната с виното и чаши, после седнаха около масата и панът от Машковице започна така:
— Укрепленията са нищо, защото това, което е построила човешка ръка, пак човешка ръка може да го разруши. Знаете ли кое свързва здраво тухлите? — Варта! А знаете ли кое хората? — Обичта!
— Право да ви кажа, мед капе от устата ви, пане — извика Збишко.
А Зиндрам се зарадва много от тази похвала и продължи:
— От тукашните хора един има у нас в плен брат, друг син, трети роднина или зет, или някой друг. Крайграничните вождове ги пращат да идват у нас за грабеж — и така мнозина падат убити, а мнозина нашите вземат в плен. Но хората тук вече са научили за спогодбата между краля и магистъра, та почнаха да идват при нас още от тъмни зори да съобщават имената на пленниците, които нашият писар записваше. Най-напред дойде един тукашен бъчвар, заможен гражданин, немец, който има къща в Малборг, и накрая каза: „Ако бих могъл да услужа с нещо на вашия крал и на кралството, не само имота, но и главата си бих дал.“ Аз го изпъдих, понеже помислих, че е някой юда. Но после идва един енорийски свещеник от околността на Олива, моли за брат си и казва така: „Вярно ли е, пане, че ще обявите война на нашите пруски господари? Знайте, че тук вече целият народ, когато казва: «Да дойде царството ти», мисли за вашия крал.“ После идваха за синовете си двама благородници, които имат ленни владения около Щум; идваха търговци от Гданск, идваха занаятчии, идва един леяр на камбани от Квидзин, идваха множество други хора — и всички все това казваха.
Тук рицарят от Машковице замълча, стана, погледна дали някой не подслушва зад вратите и като се върна, завърши със снишен глас:
— Аз разпитвах дълго за всичко. В цяла Прусия мразят кръстоносците — и свещеници, и дворяни, и граждани, и селяни. И ги мразят не само онези, които говорят полски или прусаците, но дори и немците. Който е задължен да им служи, служи им, но всеки ги мрази повече и от чумата. Ето, това е…
— Ех, но какво общо има то със силата на кръстоносците? — рече неспокойно Мачко.
А Зиндрам поглади с длан мощното си чело, помисли малко, като че търсеше сравнение, най-сетне се усмихна и запита:
— Били ли сте някога на арената?
— Разбира се, и не един път — отвърна Мачко.
— Тогава как мислите? Няма ли да падне от коня още при първото сблъскване онзи рицар, дори и най-силният, на когото е прерязана подпаската на седлото и ремъците на стремената?
— Като нищо!
— Ето, видите ли: Орденът е такъв рицар.
— Бога ми! — извика Збишко. — И в книга не можеш да прочетеш нещо по-хубаво от това!
А Мачко се развълнува и каза с малко разтреперан глас.
— Господ да ви награди. За вашата глава, пане, оръжейникът ще трябва да прави шлем по поръчка, защото готов за нея надали ще се намери някъде.
XIII
Мачко и Збишко се канеха да тръгнат веднага от Малборг, но този ден, в който Зиндрам от Машковице тъй много ободри душите им, те не заминаха, защото във Високия замък имаше обед, а после вечеря в чест на пратениците и гостите, на която беше поканен Збишко като кралски рицар, а покрай Збишко и Мачко. Обедът беше за малък брой поканени във великолепната голяма трапезария, осветена от десет прозореца и с опрени само на един стълб звездообразни сводове — рядко срещано майсторство в строителството. От чужденците на масата седна до кралските рицари само един швабски граф и един бургундски, който, при все че беше поданик на богати владетели, беше дошъл от тяхно име да заеме пари от Ордена. От кръстоносците освен магистъра взеха участие в обеда четирима големци, наричани стълбове на Ордена, тоест великият вожд, великият хоспиталиер, главният интендант по облеклото и помощник-ковчежникът. Петият стълб, тоест маршалът, беше в това време на поход срещу Витолд.