— Да имаше надзор, грижа, всичко щеше да трае, защото отскоро е почнало да се разваля — казваше Мачко на стария управител Кондрат, който в отсъствието на господарите надзираваше имота.
И след малко добави:
— Аз и тъй бих преживял тук до смъртта си, но за Збишко трябва замък.
— О, за бога! Замък ли?
— Хе! Ами какво?
Заветна мечта на стареца беше да построи за Збишко и за бъдещите му деца замък. Той знаеше, че ако шляхтичът живее не в обикновена господарска къща, но ограден с ров и ограда от колове и ако при това има кула, от която стражът оглежда околността, веднага и съседите почват „да го смятат за нещо“ и по-лесно може да получи някаква висока длъжност. За себе си Мачко не искаше вече много, но за Збишко и за неговите синове не се задоволяваше с малко, особено сега, когато имотът им порасна толкова много.
„Дай боже да вземе Ягенка — си мислеше той, — а с нея да получи Мочидоли и абатското наследство; никой в околността не би могъл да се равни с нас!“
Но всичко зависеше от това дали Збишко ще се върне, а то пък зависеше от божията милост. Затова Мачко си казваше, че сега трябва да бъде с бога колкото се може по-добре и не само с нищо да не го сърди, но и с каквото може да го разположи в своя полза. Ето защо той не жалеше за черквата в Кшешня нито восък, нито дар от събраното жито, нито добитък, а една вечер, като отиде в Згожелице, каза на Ягенка:
— Утре заминавам за Краков, за да се поклоня на гроба на нашата света кралица Ядвига.
А тя дори скочи от пейката от страх.
— Да не сте получили някаква лоша новина?
— Никаква новина няма, па и не може още да има. Но ти нали помниш как тогава, когато боледувах от желязото в ребрата, когато вие ходихте за бобри със Збишко — аз се заклех, че ако господ ми върне здравето, ще ида на този гроб. Тогава всички много хвалехте тая моя готовност. И така си е! Бог има много свети слуги, но нали не всеки светец значи толкова, колкото нашата господарка, която не искам да обидя още и заради това, че мисля и за Збишко.
— Наистина така е! — рече Ягенка. — Но нали току-що се върнахте от такова тежко пътуване…
— Та що от това? По-добре всичко да свърша наведнъж, а после да си седя спокойно у дома чак до Збишковото завръщане. Нека само нашата кралица се застъпи за него пред бога, тогава той със своето въоръжение и с десет немци ще се разправи като нищо… Тогава и с по-голяма надежда ще строя замъка.
— Пък и имате запазени сили!
— Вярно, че съм още силен. Ще ти кажа и друго. Нека дойде с мене Яшко, който иска да види свят и жадува за път. Аз съм човек опитен и ще успея да го сдържам. Пък ако се случи някакво сбиване — защото момъка го сърбят ръцете, — нали знаеш, че и аз много пъти съм влизал в бой, както пеши, така и конен — с мечове или със секири…
— Зная! Никой по-добре от вас не ще го опази.
— Но мисля, че едва ли ще дойде до бой. Докато кралицата беше жива, в Краков биваше пълно с чужденци-рицари, които идваха да видят хубостта й, но сега предпочитат да ходят в Малборг, че там бъчвите с южно вино са по-тумбести.
— Ами нали има нова кралица.
Мачко се намръщи и махна с ръка:
— Видях я! Нищо повече няма да кажа — ти разбираш.74
А подир малко добави:
— След три-четири недели ще се върнем.
Така и стана. Старият рицар само накара Яшко да се закълне в рицарската си чест и в главата на свети Георги, че няма да настоява да ходят някъде по-далече, и те заминаха.
В Краков стигнаха без приключения, защото страната беше спокойна, а страхът от силата на краля и храбростта на жителите я пазеше от каквито и да било нападения от понемчените крайгранични князчета и от разбойниците немски рицари. След като изпълниха обетите си, те влязоха чрез Повала от Тачево и князчето Ямонт в кралския двор. Мачко мислеше, че при двора и по другите места ще го разпитват подробно за кръстоносците като човек, който ги е познал добре и ги е разгледал отблизо. Но след разговора си с канцлера и с краковския началник по оръжието той се убеди с почуда, че те знаят за кръстоносците много повече от него. Знаеха всичко, до най-малките подробности, каквото се върши и в самия Малборг, и в другите дори най-отдалечени замъци. Знаеше се кои са началниците, къде какъв брой войници има, с колко топове разполагат, колко време трябва, за да се съберат войските, какви са намеренията на кръстоносците в случай на война. Знаеше се дори за всеки вожд дали е бърз и буен, или е разсъдителен и всичко се записваше грижливо, като че войната щеше да избухне утре.