— Наистина, сигурно се е изчерпало! — извика Збишко.
А Мачко продължи:
— Работата е, както каза Зиндрам от Машковице: Дрезденко е само камъкът, о който ще се спъне слепецът.
— Ами ако немците върнат Дрезденко, какво ще стане?
— Тогава ще се намери друг камък. Но кръстоносецът няма да ти върне онова, което веднъж е глътнал, освен ако му разпориш корема, което дай боже по-скоро да направим.
— Не! — извика ободрен Збишко. — Конрад може би щеше да го върне, Улрих няма да го даде. Той е наистина рицар, за когото нищо лошо не може да се каже, но е страшно сприхав.
Така си приказваха те помежду си, а в това време събитията се търкаляха, както се търкалят бутнатите от крака на минувача камъни по планинските пътеки с все по-голяма бързина към пропастта.
Ненадейно по цялата страна прогърмя известието, че кръстоносците нападнали и заграбили старополския замък Санток, заложен у йоанитите75. Новият магистър Улрих най-сетне си показа истинския лик. Когато дошли полските пратеници да го поздравят по случай избора му, той умишлено заминал от Малборг, а още щом поел управлението, издал заповед в отношенията и преговорите с краля и с Полша вместо латински да се употребява немски език. Краковските панове, които тайно работеха за война, разбраха, че той работи за нея гласно и не само гласно, но и слепешката и с такава дързост, каквато по отношение на полския народ не са си позволявали никога магистрите, дори и тогава, когато силата им е била наистина по-голяма, а на кралството по-малка, отколкото сега.
Обаче по-малко буйните и по-хитрите от Улрих сановници на Ордена, които познаваха Витолд, гледаха да го привлекат на своя страна с дарове и ласкателства, които до такава степен надминаваха всяка мярка, че такова лъстене можеше да се срещне може би само в ония времена, когато още приживе издигали на римските императори храмове и олтари. „Двама благодетели има Орденът — казваха пратениците на кръстоносците, като се кланяха доземи на този наместник на Ягело, — първият е бог, а вторият Витолд; затова всяко желание и всяка дума на Витолд са свещени за кръстоносците.“ И го молеха за посредничество по въпроса за Дрезденко с тайната мисъл, че ако той, като подчинен на краля, започне да съди своя господар, с това ще го оскърби и добрите им отношения ще се прекъснат ако не завинаги, то най-малко за доста дълго време. Но кралските съветници знаеха всичко, каквото се върши и какво възнамеряват да вършат в Малборг, затова кралят също избра Витолд за посредник.
И Орденът се разкая за избора си. Кръстоноските сановници, които мислеха, че познават великия княз, още не го познаваха достатъчно, защото Витолд не само присъди Дрезденко на поляците, но като знаеше и отгатваше същевременно как ще завърши работата, вдигна отново въстание в Жмудж76. Той показа на Ордена все по-страшното си лице, като почна да доставя подкрепления в хора, оръжие и храни, изпращани от плодородните полски земи.
Сега вече всички, по всички земи на огромното кралство, разбраха, че е ударил решителният час. И той наистина бе ударил.
Веднъж в Богданец, когато старият Мачко, Збишко и Ягенка седяха пред входа на замъка и се радваха на прекрасното и топло време, яви се неочаквано на запенен кон непознат човек, хвърли в краката на рицарите нещо като венец, сплетен от върбови и ракитови пръчки, и като извика: „Вици! Вици!“ — полетя по-нататък.
А те скочиха на крака силно развълнувани. Лицето на Мачко стана страшно и тържествено. Збишко се затече да изпрати бързешком оръженосец с „вици“ по-нататък, след това се върна с пламък в очите и викна:
— Война! Най-сетне бог даде! Война!
— И такава, каквато по-рано не сме виждали! — добави сериозно Мачко.
После викна на слугите, които за миг се събраха около господарите:
— Протръбете с рог от кулата на четирите страни на света! Други нека се затекат по селата да доведат старейшините. Конете да се изкарат от конюшните и да се впрегнат колите! Бързо!
И гласът му още отекваше, когато слугите се втурнаха вече по различни посоки, за да изпълнят заповедите, което не беше мъчно, защото всичко отдавна беше готово: хора, коли, коне, въоръжение, брони, запаси — само да се качат и да тръгнат!
Но преди това Збишко попита Мачко:
— А вие няма ли да останете в къщи?
— Аз? Ти сънуваш ли?
— Защото според закона вие може да останете като човек в напреднала възраст, пък и тогава тук ще има някаква закрила за Ягенка и децата.
— Чуй: аз до бели коси съм чакал този час.
75
Рицарски орден, извикан на борба с неверните, основан от италианците в Йерусалим през 1048 г. — Б. пр.