Ето, и сега отиваше да се моли за това в параклиса, понеже простата му и добра душа се терзаеше от страшно безпокойство. Някога Ягело бе нахлувал в земите на кръстоносците с огън и желязо, но бе правил това като езически литовски княз78, а сега, когато като полски крал и християнин видя горящите села, пепелищата, кръвта и сълзите, обхвана го боязън от божия гняв, още повече, че това беше само начало на войната. Ако можеше да се свърши с това! Но ето, днес-утре народите ще се срещнат и земята ще подгизне от кръв. Наистина този неприятел не е справедлив, обаче носи кръстове на плащовете и го бранят толкова велики и свети реликви, та мисълта тръпне пред тях ужасена. Цялата войска мислеше със страх за тези светини и не от стрелите, не от мечовете или от секирите, но главно от тези свети останки се опасяваха поляците. „Как ще вдигнем ръка на магистъра — казваха безстрашните рицари, — когато на бронята му има амулет, а в него мощи и дърво от кръста господен!“ Витолд гореше наистина от жажда за война, подтикваше към нея и бързаше да започне битка, но набожното сърце на краля просто се вцепеняваше при мисълта за ония небесни сили, с които Орденът прикриваше своята несправедливост.
XXIX
Отец Бартош от Клобуцко бе свършил вече първата литургия, а калишкият свещеник Ярош щеше след малко да започне втората и кралят бе излязъл пред палатката, за да поразтъпче малко уморените си от коленичене крака, когато на за пенен кон долетя като буря шляхтичът Ханко Остойчик и преди да успее да скочи от седлото, извика:
— Немците, милостиви господарю!
Скочиха при тези думи рицарите, лицето на краля промени израза си, тон помълча за миг, после извика:
— Слава на Исуса Христа! Где ги видя и колко отреда са?
— Видях една дружина при Грунвалд — отговори със запъхтян глас Ханко, — но зад хълма се вдигаше прах, като че ли идеха повече!
— Слава на Исуса Христа! — повтори кралят.
Изведнъж Витолд, на когото още при първата дума на Ханко кръвта удари в лицето и очите му пламнаха като въглени, се обърна към придворните и извика:
— Да се отложи втората литургия и дайте ми коня!
Но кралят сложи ръка на рамото му и каза:
— Върви ти, братко, пък аз ще остана да изслушам и втората литургия.
Витолд и Зиндрам от Машковице яхнаха конете, но тъкмо когато завиха към лагера, прилетя втори вестител, шляхтичът Пьотр Окша от Влостов, и още отдалече почна да вика:
— Немци! Немци! Видях два отреда!
— На конете! — се обадиха гласове между придворните и рицарството.
И още Пьотр не бе довършил думите си, когато отново се разнесе тропот и долетя трети вестител, а след него четвърти, пети и шести: всички бяха видели, че настъпват все по-многобройни немски дружини, Нямаше вече никакво съмнение — цялата армия на кръстоносците прегражда пътя на кралската войска.
Рицарите за миг се разотидоха при отредите си. С краля при палатката-параклис останаха само шепа придворни, свещениците и оръженосците. Но в този миг се чу звънчето, което беше знак, че калишкият свещеник започва втората литургия, та Ягело протегна ръце, събра ги набожно за молитва, вдигна очи към небето и се упъти с бавни крачки към палатката.
Но когато след литургията излезе отново пред палатката, той можа вече със собствените си очи да се убеди, че вестителите бяха казали истината, защото по краищата на издигащата се все по-нагоре обширна равнина нещо се зачерня, като че ли внезапно бе израсла гора по пустото поле, а над гората трептеше и искреше на слънцето дъга от знамена. Още по-далече, там зад Грунвалд и Таненберг, се издигаше към небето огромен облак от прах. Кралят обхвана с поглед целия този страшен хоризонт, после се обърна към подканц-лера отец Миколай и попита:
— На кой светец почитаме днес паметта?
— Разпращането на апостолите79 — отговори отец подканцлерът.
А кралят въздъхна:
— Значи, денят на апостолите ще бъде последен от живота на много християни, които ще загинат днес на това поле.
И посочи с ръка широката пуста равнина, на която само в средата, на половината път към Таненберг, се възвисяваха няколко вековни дъба.