Но изведнъж изпод притворените клепки бликнаха обилни сълзи и тя не можеше повече да пее. А Збишко я взе на ръце също така, както в тинецката кръчма, почна да ходи с нея из стаята и да повтаря с възторг:
— Не само дама бих търсил в тебе. Нека господ ме избави, нека пораснеш — и ако баща ти позволи, ще те взема аз, девойче!… Ех!…
Дануша го прегърна през шията и скри разплаканото си лице на рамото му, а в него прииждаше все по-голяма мъка, която извираше от глъбините на неговата волна славянска натура и се превръщаше в тази проста душа в нещо като степна песен.
VI
Ненадейно стана нещо, пред което другите работи изгубиха всякакво значение за хорските очи. Надвечер на 21 юни се разнесе из замъка новината, че кралицата внезапно се почувствувала зле. Повиканите лекари заедно с епископ Виш престояли цялата нощ в стаята й, а през това време се разбрало от прислужничките, че господарката я заплашва предивременно раждане. Краковският кащелян Яшко Топор от Тенчин изпрати още същата нощ бързоходци до краля, който отсъствуваше. На сутринта новината се разнесе из града и околността. Беше неделя, затова тълпи народ изпълниха всички черкви, в които свещениците четяха молитви за здравето на кралицата. Тогава изчезна всяко съмнение. След литургия гостите-рицари, които се бяха вече събрали в очакване на тържествата, шляхтичите, както и търговските делегации, отидоха в замъка; еснафските сдружения и духовните братства излязоха със знамената си. След пладне неизброимо множество хора обкръжи Бавел, а кралските стрелци поддържаха реда, като заповядваха на всички да пазят спокойствие и тишина. Градът почти съвсем се обезлюди и само по опустелите улици минаваха от време на време груби селяни от околността, които също бяха вече чули за болестта на любимата кралица и бързаха към замъка. Най-после на главните порти на замъка се явиха епископът и кащелянът, а с тях катедралните духовници, кралските съветници и рицарите. Те се пръснаха край стените между народа, а по лицата им се четеше, че има новини. Най-първо обаче заповядаха строго на всички да се въздържат от каквито и да било викове, защото могат да навредят на болната. После съобщиха на всички събрани, че кралицата си има дъщеря. Новината изпълни с радост сърцата особено когато веднага се разбра, че макар раждането да е било преждевременно, няма видима опасност нито за майката, нито за детето. Навалицата почна да се разотива, защото край замъка не беше позволено да се вика, а всеки искаше да даде воля на радостта си. Но щом се изпълниха улиците, които водеха към градския площад, веднага се чуха песни и радостни провиквания Не изказваха недоволство от това, че се е родила дъщеря. „Лошо ли беше (казваха), че крал Людвик нямаше синове и че кралството се падна на Ядвига? Та нали чрез нейната женитба с Ягело мощта на държавата се удвои. Така ще бъде и сега. Де ще се намери такава наследница, каквато ще бъде нашата кралска дъщеря, щом нито римският император, нито някой от останалите крале не владее такава обширна държава, такива просторни земи, нито има такова многобройно рицарство! За нея ще искат да се оженят най-силните монарси на земята, ще се кланят на кралицата и на краля, ще се стичат в Краков, а ние, търговците, ще имаме добра печалба от това, без да говорим, че някое друго кралство, чешкото или унгарското, ще се присъедини към нашето кралство.“ Така говореха помежду си търговците и радостта ставаше всяка минута все по-голяма. Пируваха в частните къщи и в кръчмите. Централният площад се освети цял от фенери и факли. В околностите на града земеделците от близките села, които все повече прииждаха към Краков, се бяха разположили на лагер около колите си. Евреите се съвещаваха при синагогата в съседното градче Кажимеж. До късно през нощта, почти до съмване, на площада гъмжеше от народ, особено около кметството и везните, като да имаше голям панаир. Споделяха си взаимно новините, пращаха хора към замъка и обкръжаваха на тълпи онези, които се завръщаха с известия.
Най-лошото беше това, че епископ Пьотр кръстил детето още същата нощ, от което заключаваха, че трябва да е много слабо. Обаче някои осведомени гражданки привеждаха примери как деца, родили се полумъртви, именно след кръщението добивали сила за живот. Тази тяхна надежда се подхранваше и от името, дадено на момиченцето. Разправяха, че нито един Бонифаций, нито една Бонифация не може да умре веднага след раждането си, защото им е предназначено да извършат някакво добро19, а през първите години, още повече през първите месеци на живота си детето не може да прави нито добро, нито зло.