— А къде да се дянат те сега, като им изгориха капищата?… По-рано са били богати, а сега се хранят само с гъби и мравки.
— Ти виждал ли си ги?
— Лично аз не съм ги виждал, но чувах, че хората са ги виждали… Ще си покаже някой такъв косматата лапа иззад дървото и я клати да му дадат нещо…
— Същото разправяше и Мачко — обади се Ягенка.
— Я виж! Той и на мене разправи това из пътя — добави Зих. — И нищо чудно! Нали и у нас, макар че нашата страна е отдавна християнска, понякога нещо се смее из блатата, па и по къщите. При все че свещениците се сърдят, все е по-добре да се оставя за духовете през нощта паница с ядене, защото иначе те така дращят по стените, та не можеш да мигнеш… Ягенко!… Я остави, дъще, една паница отвън прага!
Ягенка взе глинена паница, пълна с късчета сирене, и я остави отвъд прага, а Зих рече:
— Свещениците се карат, заплашват! А на господа Исуса славата няма да се намали от няколко късчета, пък домашният дух, когато е сит, е благоразположен, ще те запази и от огън, и от крадец.
После се обърна към Збишко:
— Може би ще се разпашеш и ще попееш нещичко?
— Попейте вие, защото виждам, че отдавна ви се иска, пък може и панна Ягенка да попее?
— Ще пеем подред — извика зарадван Зих. — Има тук едно момче слуга, което ще ни приглася с цафара. Повикайте момчето!
Повикаха го, а то седна на едно столче, нагоди цафарата на уста, разположи пръстите си и почна да поглежда присъствуващите, да види кому ще приглася.
А те почнаха да се препират, защото никой не искаше да бъде пръв. Най-сетне Зих заповяда на Ягенка да даде пример и Ягенка, при все че много се срамуваше от Збишко, стана от пейката, пъхна ръце под престилката и почна:
Збишко изпърво отвори широко очи, после скочи на крака и извика със силен глас:
— Отде знаете вие тази песен?
Ягенка го погледна слисана.
— Та нея всички пеят… Какво ви е?
А Зих, който помисли, че Збишко е пийнал повечко, обърна към него развеселено лице и рече:
— Разпаши се! Веднага ще ти олекне!
Но Збишко постоя малко с развълнувано лице, после овладя вълнението си и се обърна към Ягенка:
— Извинете ме. Спомних си нещо неочаквано. Пейте по-нататък.
— Може би ви е тъжно да слушате?
— Ех, къде ти! — отвърна той с разтреперан глас — Бих я слушал цяла нощ.
След тия думи той седна, закри очи с ръка и млъкна, за да не пропусне нито една дума от песента.
Ягенка запя втория куплет, но като го свърши, забеляза, че по пръстите на Збишко се стича едра сълза.
Тогава тя бързо се приближи, седна досами него и почна да го побутва с лакът.
— Е? Какво ви е? Не искам да плачете. Кажете какво ви е?
— Нищо, нищо! — отговори с въздишка Збишко. — Дълга е тя да ви я разправям… Което беше, мина. Вече ми стана по-весело.
— А може би ще си сръбнете от сладкото вино?
— Чудно момиче! — извика Зих. — Ами защо си говорите на „вие“? Ти му казвай: Збишко, а той на тебе: Ягенко. Нали се познавате още от мънички…
После се обърна към щерка си:
— А че едно време те е цапнал по носа, нищо!… Сега няма да го направи.
— Няма да го направя! — каза весело Збишко. — Нека сега тя да ме набие за това, ако иска.
А Ягенка, като искаше да го развесели напълно, сви ръка и със смях почна да замахва, уж го бие.
— На ти тебе за моя разкървавен нос! На! На!
— Вино! — извика развеселеният стопанин на Згожелице.
Ягенка се затече в стаичката и след малко изнесе глинен съд с вино, две хубави издути чаши със сребърни цветчета по тях, работа на вроцлавски майстори, и две бучки сирене, които още отдалече издаваха приятен мирис.
Зих, сръбнал вече доста, напълно се разчувствува от тази гледка, привлече към себе си съда с виното, притисна го до страната си и сякаш мислеше, че е Ягенка, та заговори:
— Ох, дъщеричке моя! Ох, горкото сираче! Какво ще правя аз клетият в Згожелице, като ми те отнемат, какво ще правя!…
— А скоро ли ще трябва да я дадете! — извика Збишко.
Размекнатият Зих изведнъж го обърна на смях:
— Хи, хи! Девойката е на петнайсет години и вече я тегли към момците!… Щом забележи някого, макар и отдалеч, и вече почва да търка коляно о коляно!…
— Татенце, недей, че ще си отида в стаята! — каза Ягенка.
— Не си отивай! Добре ни е с тебе… И почна да смига тайнствено на Збишко.
— Двамина такива обикалят тук: единият е младият Вилк, синът на стария Вилк22 от Бжозова, а другият Чтан от Рогов. Ако те завареха тук, веднага биха се заяли с тебе, както се ядат и помежду си!