Пък и абатът като че нарочно прибави:
— И трябва да се признае, че са силни мъжаги!…
Но Збишко не прояви никакво вълнение, само почна да разпитва Зих с някакъв особен, сякаш чужд глас:
— Утре е неделя, нали?
— Неделя.
— Ще отидете ли на черква?
— Е да!…
— Къде? В Кшешня ли?
— Че там е най-близо. Къде другаде да отидем?
— Добре тогава!
XVI
Збишко настигна Зих и Ягенка, които отиваха заедно с абата и неговите духовници в Кшешня, и тръгна с тях, защото искаше да докаже на абата, че не се бои нито от Вилк от Бжозова, нито от Чтан от Рогов и че не мисли да се крие от тях. И пак още от пръв поглед го порази хубостта на Ягенка, защото, при все че я беше виждал неведнъж и в Згожелице, и в Богданец облечена хубаво като за гости, никога не се бе обличала така, както сега за черква. Дрехата й беше от червено сукно, подплатена с хермелин, ръкавиците също червени, а на главата хермелинова шапка, обшита със злато, изпод която се спущаха на плещите й две плитки. Тя не седеше вече на коня по мъжки, а на високо седло с облегало и със стъпало за краката, които едва се виждаха изпод дългата й, нагъната на равни дипли пола. Зих, който позволяваше на момичето да се облича в къщи с кожух и ботуши от груба кожа, искаше още пред черквата всеки да разбере, че е дошла не дъщерята на какъв да е земевладелец или изпаднал шляхтич, а панна от могъщ рицарски род. Затова коня й водеха две момчета, с опънати крачоли долу и с широки бухнати отгоре, каквито носеха обикновено пажовете. Четири други Зихови хора яздеха отзад, а с тях духовниците на абата с мечове и лютни на поясите. Збишко се много възхити от цялата тази свита, но най-много от Ягенка, която приличаше на картинка, и от абата, който с червената си мантия и с огромните ръкави му изглеждаше като някакъв пътуващ княз. Най-скромно от всички беше облечен самият Зих, който се грижеше повече за разкоша на другите, а себе си украсяваше само с веселие и песни.
Като ги настигна, тръгнаха редом; абатът, Ягенка, Збишко и Зих. Абатът изпърво заповяда на своите „свирачи“ да пеят духовни песни — но после им се насити и той заговори със Збишко, който с усмивка поглеждаше големия му меч, не по-малък от двуръчните немски мечове.
— Виждам — каза важно абатът, — че се чудиш на меча ми; но знай, че черковните събори разрешават на духовните лица да имат, когато са на път, не само мечове, но и балисти и катапулти — а пък ние сега сме на път. Най-сетне, когато светият отец е забранил на свещениците да носят мечове и червени дрехи, навярно е имал пред вид хората от долен произход, защото бог е сътворил шляхтича да носи оръжие, и онзи, който поиска да му го отнеме, би се възпротивил на божието предопределение.
— Виждал съм мазовецкия княз Хенрик, който вземаше участие в състезания — отвърна Збишко.
— Не го укоряват за това, че е излизал на двубой — отговори абатът и дигна нагоре пръст, — но задето се е оженил, и при това несполучливо, защото си взел frnicariam etbibulam mulierem, която, както казват, още от младини Bacchimi adrabat, била и adultera.24 а от всичко това не можеше да излезе нищо добро.
Тук той дори спря коня и почна да поучава с още по-голяма важност:
— Който иска да се жени или да си взема uxrem25, трябва да гледа тя да е набожна, да има добри навици, да е стопанка и чистница, което освен отците на църквата е казал и един езически мъдрец на име Сенека. А как ще знаеш, че си направил добър избор, ако не знаеш гнездото, от което си вземаш другарка за живота? Защото друг мъдрец, вече християнски, казва: Pmus nn cadit absque arbre26, Какъвто волът, такава и кожата; каквато майката, такава и щерката… Вземи поука от това, грешни човече, да си търсиш жена te отдалеко, а отблизо, защото, ако бъде зла и безнравствена, неведнъж ще проплачеш от нея, както е плакал онзи философ, когато свадливата му жена в гнева си изляла aquam srdidam27 на главата му.
— In saecula saeculrum!28 — загърмяха в един глас странствуващите духовници, които винаги отговаряха така на абата и не следяха много дали отговарят уместно.
Всички слушаха с голямо внимание думите на абата и се учудваха на неговото красноречие и дълбоки познания, а той уж не говореше на Збишко, но се обръщаше главно към Зих и Ягенка, като че искаше повече тях да поучи. По всичко личеше, че Ягенка разбира за какво се отнася, защото поглеждаше внимателно изпод дългите си мигли момъка, който с навъсени вежди и наведена глава като че ли дълбоко обмисляше това, което чуваше.
Скоро дружината потегли отново, но е мълчание; едва когато се показа Кшешня, абатът похвана пояса си, обърна го малко напред, така че да му бъде лесно да хване дръжката на меча, и каза:
24
Взел за жена една развратница и пияница, била и поклонница на Бакхус, а също и блудница (лат.). — Б. пр.